— Аз съм Сюзън Конъли.
— Сюзън?! Но това не е възможно!
— Прав си, бях Сюзън Конъли. Хайде, Куоръл, довърши го, докато виждам страха в очите му.
— Не, Кейтлин, това си е твое отмъщение. Ти ни забърка във всичко това и няма да разреша да използваш Джонас като кондотиер.
Евинджър я погледна учудена, но после пристъпи напред и протегна ръка. Джонас разтвори пръстите си и рапирата се озова у Кейтлин. Коридорът в съзнанието на Верити моментално се стопи и изчезна. Тя въздъхна облекчено, защото вече съществуваше само една реалност.
— Това е лудост! Всички сте побъркани!
Кинкейд се опита да скочи на крака, надявайки се, че Кейтлин няма да използва рапирата. Но когато се хвърли срещу нея, тя инстинктивно вдигна острието нагоре и той сам се прободе в гърдите.
Викът му на болка и отчаяние отекна в стаята. Бавно се свлече на пода, хванал с две ръце дръжката на рапирата. Падайки, очите му останаха приковани върху Кейтлин, сякаш все още не вярваше, че една жена би могла да го убие. После тялото му се отпусна и застина.
Отвън се чуха викове и шум от тичащи хора. Джонас погледна първо мъртвия Кинкейд, а после се обърна към Евинджър.
— Отивам да извикам полиция. Ето какво ще им кажем. Кинкейд се е опитал да те убие. При борбата ти си се защитила с рапирата. Аз, Верити и Тави ще бъдем твои свидетели. Някой да има нещо друго да каже?
Глава XIX
Ръката го болеше ужасно. Упойката, след като му направиха шевове, вече отминаваше, и болката сякаш се усилваше. Но това си имаше и положителните страни, защото вниманието на Верити сега беше концентрирано изцяло върху него. Никога не бе я виждал толкова разтревожена, ако не се брояха случаите, когато сосът за суфлето й не се получаваше. Приятно му беше да гледа загриженото й лице, защото знаеше, че мисли единствено и само за него.
След като битката завърши Верити бе излизала само на няколко пъти от стаята, и то за да му донесе храна и чаша вода. „Малката господарка се превръща в покорна и добра женичка. Трябва да се възползвам от услугите й, колкото се може по-често, защото това едва ли ще трае дълго.“
— Казах ти, да не се надигаш от леглото, Джонас! — Верити провери за последен път превръзката на ръката му. — Нали чу доктора, каза, че се намираш в шок.
— Аз?! Да се намирам в шок? Просто съм напрегнат и ми трябва нещо, за да отпусна нервната си система. Чаша уиски мисля, че ще свърши работа.
— Никога не съм чувала при такива случаи да се пие алкохол.
— Повярвай ми. Уискито от векове е използвано като лекарство — за премръзване, за ухапване от змия, за шокови състояния.
— Е, добре, щом казваш.
Верити тръгна бързо към бара, който се намираше в залата. Там имаше богат избор от всякакъв вид алкохол и повечето бутилки все още не бяха отворени.
След като полицията си свърши работата, Кейтлин беше помолила всички гости, персонала, а и елитната група от кандидати за „Кръвожадност“ да си отидат. Масите все още бяха отрупани с храна и пълни чаши.
Верити се завърна с бутилка отлежало уиски в ръка. Вече се беше преоблякла и тежката кадифена рокля бе заменена с тъмносин пуловер и дънки. „Моят ангел хранител с дънки и бутилка уиски в ръка“ — помисли си развеселен Джонас. Тави и Кейтлин също влязоха в стаята, но седнаха в далечния ъгъл.
— Е, мисля, че е време да получа отговор на няколко въпроса. Историята, която съчинихме за полицията е добра, но мен не ме устройва.
Джонас пое хладната кристална чаша от ръцете на Верити и я притегли на леглото до себе си. После с удоволствие зарови пръсти в медночервените пламъци на косата й.
— Какво искаш да знаеш, Джонас? — почти прошепна Кейтлин.
— Плановете ти за отмъщение, които ни разказа тази сутрин, са пълна лъжа, нали? Никога не си смятала да унижиш Кинкейд пред останалите гости. Искала си той да е мъртъв, а аз да съм убиецът. Искам да знам първо, откога ме познаваш и колко ме познаваш?
— Мисля, че имаш право да знаеш.
— Ще започнеш от „Винсънт“, спомена, че си посещавала мои лекции.
— Започнах да посещавам тези лекции, защото вече бях чула за експериментите. Бях много близка с Елиху Райт.
Верити се намръщи замислено.
— Това не беше ли старият мъж, който е дал голяма сума, за да започне работа лабораторията за паранормални изследвания.
— Да, точно така, Верити. Елиху страстно вярваше в съществуването на паранормални способности и явления. Той искаше да докаже, че е прав, и даде милиони долари на „Винсънт“. В замяна изискваше само да има достъп до резултатите от изследванията. Когато опитите на Джонас започнаха, Елиху силно се развълнува. Каза ми, че най-сетне са открили обект със силни паранормални способности. Учуден беше само, че талантът ти се проявяваше по такъв начин. Бе очаквал, че ще се сблъска с телепатия или гадателство, а не с психометрия, но все пак никога не се усъмни в способностите ти.