Пред бюрото столове нямаше, онзи на канапето се бе разположил по господарски, та останахме прави. Ал Зи кимна на Луис, сетне продължително се загледа в мен. Преценяваше ме. След известно време подхвърли:
— Я виж ти, я виж ти — прочутия — Чарли Паркър ни удостоил с посещение. Ако знаех, че ще идвате, щях да си сложа вратовръзка.
— Тебе май всички те знаят — измърмори Луис. — Ще пукнеш от глад като частно ченге. Как да те наеме човек за дискретна работа, като си известен колкото Джей Лено?
Ал Зи търпеливо изчака тирадата на Луис и тогава се обърна към него.
— Съвсем не очаквах толкова изискана компания, и вас имам предвид, иначе щях да помоля колегите да се стегнат най-официално, а така сме малко по домашному…
— Отдавна не сме се виждали — подметна вместо отговор Луис.
— Нещо съм закъсал с дробовете. Не ми понася въздухът на Ню Йорк, тук се чувствам по-добре — кимна Ал Зи и театрално размаха цигарата.
Всъщност истината бе малко по-различна: синдикатът вече не беше мощната стара организация. Светът на „Кръстникът“ бе рухнал много отдавна — още преди прочутият филм да се появи по екраните. Всичко бе останало в историята и имиджът на италианските семейства бе силно увреден — особено поради ролята им в хероиновата епидемия на седемдесетте години, а дейността на мафиоти като Джон Готи-син го бяха довършили окончателно. Появи се и пакетът закони РИКО — против рекета и организираната престъпност — и той нанесе мощен удар на мафиотския монопол в строителството, администрацията и навсякъде другаде. Хероиновият трафик по улици, ресторанти, сладкарници и пицарии бе спрян от ФБР още през 1987 г. Старите босове измряха или отидоха по затворите.
Междувременно обаче живна азиатската мафия. Тя напусна тесните рамки на нюйоркския китайски квартал, пресече „Канал стрийт“ и посегна на „Малка Италия“, а чернокожите и латиносите се добраха до кокала на множество места извън Харлем. Ал Зи бе подушил смъртоносната заплаха още в зародиша й и дискретно се бе отдръпнал от деликатните операции, премествайки бизнеса на синдиката все по на север и по на север. Сега го бяхме заварили в този опърпай офис над книжарницата за комикси в опит да запази колкото бе останало от едновремешните стабилност и достойнство. А цялата тази обстановка показваше защо Тони Чистия е толкова опасен. Чели вярваше в някогашните митове и все още се надяваше да спечели лична прослава сред разпердушинените останки на стария ред. А всъщност крайните му действия вредяха на старите партньори, привличаха вниманието на полицията към тях и това ставаше точно в момент, когато организацията бе отслабнала и в уязвими позиции. На практика подвизите на Тони застрашаваха оцеляването на всеки около него.
Контето отляво отлепи гръб от стената и подхвърли:
— Тези мухльовци са въоръжени, Ал. Да им помогна да се поразтоварят, а?
С ъгълчетата на очите зърнах Луис да повдига вежди на половин сантиметър. Опитното око на Ал Зи също долови движението и той усмихнато рече:
— Желая ти късмет, само че нашите гости не са от хората, които лесно се отказват от играчките си.
Младият фукльо загуби част от самоувереността си и, изглежда, се досети, че тази работа може да има и неприятен завършек.
— Не ми изглеждат толкова печени — отвърна той несигурно.
— Я ги огледай пак — посъветва го Ал Зи.
Контето ни загледа, но очевидно не видя нищо особено. Изобщо прозорливостта едва ли бе силната му страна. Пак метна един поглед на шефа си, сетне пристъпи към Луис.
— На твое място не бих… — тихичко го предупреди последният.
— Ама не си на моето място — захлупи го контето, но в гласа му прозвуча неувереност.
— Вярно е. На твое място нямаше да се обличам като евтин сводник.
Това реши въпроса. Очите на младия светнаха гневно и той направи фаталната крачка.
— Мамка ти, шибана чернилк… — само тези думи успя да каже.
Сетне изхлипа и захърка. Защото тялото на Луис светкавично се изви, лявата му ръка сграбчи гърлото на младежа, дясната измъкна пистолета от кобура му на кръста и го захвърли на пода. Контето започна да се дави като риба на сухо, от устните му потече слюнка. Краката му бавно се отделиха от пода и ботушките с металните носове се заклатиха безпомощно във въздуха, докато желязната ръка на Луис постепенно го вдигаше нагоре. Лицето му порозовя, сетне почервеня силно. Луис не отпусна хватката, докато устните и ушите на онзи не започнаха да синеят. Тогава изведнъж разтвори пръсти и младокът тупна на пода като презрял плод. Отчаяно се давеше и мъчеше да разкъса копчетата на ризата си, сякаш това щеше да увеличи притока на въздух към дробовете му.