— Тц, едва ли — рече Ейнджъл и се засмя. — Не се връзвай много-много. Кажи й много здраве от нас и че мислим за нея.
— Ще й кажа. Няма ли раздвижване около къщата на Пейн?
— Младежът прескочи до града да купи мляко и продукти — това е всичко. Няма ни кост, ни вест от Били Пърдю, нито от Тони Чели, а Луис все така се ослушва — Стрич се спотайва някъде наблизо, в това сме сигурни и двамата. Колкото по-бързо се върнеш, толкова по-добре.
Взех едни бърз душ, облякох чиста тениска и нови джинси и прескочих до фоайето. На влизане в хотела наред с друга туристическа литература и рекламни брошурки бях забелязал дебел географски атлас. Прелистих го: Медина имаше в Тексас, Тенеси, Уошингтън, Уисконсин, Ню Йорк, Северна Дакота, Мичиган и Охайо, че и още една — в Илинойс, само че тя се пишеше с „Ь“ на края. Реших да изключа северните градове с надеждата, че хипотезата на дядо за южняшките корени на Калеб е вярна. Значи оставаха Тенеси и Тексас. Хванах телефона и започнах да въртя. Първо в Тенеси: никой в шерифството на окръга Гибсън не можа да открие нищо в досиетата или да се досети за Калеб Кайл, още повече за човек със същото име, който убил майка си в някаква ферма някъде около 1940 година. Е, един от заместник-шерифите ми даде надежда.
— Слушайте, като го няма в нашия архив, това не значи, че не се е случило — рече ми той.
Тогава се обаждах и по полицейските участъци, но получавах все същия отговор: никой не помнеше името Калеб Кайл.
Вече наближаваше осем и половина часа, когато позвъних в Тексас. Тамошната Медина се оказа в окръга Бандера, а не в едноименния окръг. Така че загубих време, докато ми обясниха кое къде е. При второто обаждане обаче извадих късмет. Наистина извадих голям късмет. И незабавно помислих за дядо: как ли би се почувствал на мое място, ако бе научил истината за Калеб Кайл?
Двадесет и втора глава
Гласът по телефона ме уведоми, че името на шерифа е Дан Танън.
— Изчакайте малко, ако обичате. Говори на друга линия — добави служителят.
Седях на леглото, стиснал клетъчния телефон в ръка. След по-малко от минута се чу изщракване:
— Говорете, моля.
— Ало? — гласът бе женски.
— Шериф Танън, ако обичате — рекох с известно съмнение.
Да не би шерифът да е жена? Или… Но бях познал.
— Аз съм шерифът — рече гласът. — Изненадан ли сте?
— Трябва ли да бъда?
— Често ме бъркат със секретарка, но такава няма. Дразня се, знаете. Дан е съкратено от Даниела — моя милост. Разбрах, че търсите Калеб Кайл.
— Точно така — отвърнах. — Аз съм частен детектив от Портланд, Мейн. И…
Тя ме прекъсна:
— Къде сте чували това име?
— Калеб ли?
— Да, Е, питам за цялото — Калеб Кайл. В каква връзка го знаете? Откъде?
Добър въпрос, дявол го взел. Замислих се. Откъде да започна? С госпожа Шнайдер ли? Или с Емили Уотс? Може би с дядо ми? Или с Рут Дикинсън, Лорън Трълок и още три момичета, намерени увиснали на клоните на старо дърво край Литъл Уилсън?
— Хей, господин Паркър, попитах ви нещо? Не заспивайте!
Брей да му се не види, пустата му шерифка! И амбициозна, и нахакана.
— Съжалявам — отвърнах. — Доста е сложно. За пръв път съм го чувал още като дете — от дядо ми. А само през последната седмица го чух на два пъти.
Сетне приказката ми потръгна и й разказах всичко, което знаех. Тя слушаше, без да ме прекъсва. Говорих дълго, а след това настъпи тишина…
— Тези неща са доста преди моя мандат — обади се Танън накрая. — Е, поне повечето от вашия разказ. Във всеки случай помня някои факти. Значи, без да съм правила скорошна справка в досието, чуйте следното: момчето е записано като Калеб Брустър, живеело с майка си в Хил Кънтри — на около 4 мили югоизточно от тук. Родено е през 1928 или 1929 година. Бащата се казва Лайъл Брустър, мобилизиран е през Втората световна война, бил се срещу Хитлер, знаете, и загинал някъде в Северна Африка. Двамата — майка и син — останали сами да се оправят. Освен това Брустър така и не стигнал до официално сключване на брак с Бони Кайл — това е майката, както се досещате. Виждате ли, затова ви попитах как точно сте чували името — именно като Калеб Кайл ли? Малцина го познават с тази фамилия. Всъщност аз самата никога не съм чувала да го наричат с презимето Кайл. Тук е известен като Брустър. И винаги си е бил Брустър — докато уби майка си.