С мъка надигнах глава, опрян на ръце.
— Ти го питай него — той какво е направил, Били! Питай го кой уби Рита и Доналд, чуваш ли!
Очите на Калеб Кайл присветнаха злокобно, слюнка изхвръкна от устата му.
— Млък, копеле! Твоите лъжи няма да ме разделят от сина ми.
— Питай го, Били, недей мълча! Къде е Мийд Пейн го питай! Как е умряла Шерил Лансинг го питай! И снаха й, и двете й момиченца. Питай го, Били, не стой така!
Калеб скочи на верандата и с все сила ме ритна право в устата. Чух изхрущяването на счупени зъби, болката дойде с малко закъснение, устата ми преля от кръвта. Кракът се върна назад за нов удар, но Били остро подвикна:
— Остави го, чуваш ли!
Вдигнах глава и първо видях лицето на Били. Болката в разбитата ми уста бе нищо в сравнение с изписаната по него агония. Мисля си, че в очите му прочетох различни неща — тъга за пропиления живот, живот без минало и без бъдеще, мъка по липсващите родители и по загубата на единствените, които някога е обичал, гняв, породен от безкрайната борба със света, който се бе оказал зъл и несправедлив, недоумение и раздвоение в този болезнен миг, когато трябва да вземе важно решение… Сякаш някой бе вдигнал скрита досега завеса, за да му покаже какво би могло да бъде, какво все още би могло да стане. Баща му се е върнал заради него. Може би всичко лошо, което бе сторил този човек, е било извършено от любов към него самия, към Били?
— Хайде, убий го, Били, и да привършваме — подхвърли Калеб Кайл, но Били Пърдю не помръдна.
Стоеше, загледан в нищото, може би взрян дълбоко в себе си — в някое съкровено и потайно място в душата си, където онова нещо, от което винаги се бе страхувал, и другото, което толкова години силно бе желал, сега се бореха в смъртоносна прегръдка?
— Убий го! — изсъска старият мъж и Били интуитивно вдигна пушката. — Изпълнявай, момче! Слушай какво ти говоря! Аз съм ти баща!
Стори ми се, че в очите на Били някаква искрица проблясна и угасна.
— Не, не си. Никакъв не си ми ти — тъпо рече Били.
Сетне насочи пушката и дръпна спусъка. Примигнах ужасен, изстрелът избумтя като топовен салют. Тялото на Калеб Кайл подскочи във въздуха и се строполи на дъските недалеч от мен с притиснати към корема ръце. Но те не бяха в състояние да спрат шурналата от разпраната плът кръв и подаващите се като глави на хидра вътрешности. Кайл падна по гръб и известно време остана така, сетне с нечовешко усилие и видима болка се изправи до седнало положение и се загледа в Били Пърдю, а от устата му забълбукаха кървави мехури. По лицето му се четяха гняв, обида, недоумение. След всичко, което бе направил, след всичко, което бе изпатил и изтърпял, собствената му кръв и плът да се обърне срещу него…
Чух звука от презареждането и след това главата на Кайл сякаш избухна, за да се превърне в алена пихтиеста маса. Нещо топло, червено затисна очите ми, през него затанцува зимната белота, а в душата ми се възцариха някаква особена лекота, мир и спокойствие, като че ми бе дарена Божия благодат. Сетне не помня.
По едно време чух сирените. Идваха от Дарк Холоу и раздираха мразовитата тишина като рев на ранени животни. Беше утрото на 12 декември.
Точно една година от смъртта на съпругата и дъщеря ми.
Епилог
Датата е 20 декември, наближава Коледа. Скарбъро е красив, бял и празничен, ширналите се край него нивя са като сладоледени торти, дърветата сякаш поръсени с пудра захар, по къщята — покриви и прозорци — висят разноцветни лампички на синджири, по вратите — коледни венци. Истински рай за децата. И аз отрязах една елхичка от двора — от онези, които дядо посади в годината, когато се помина, за да украся коледно дръвче в предната стая. И у нас на коледната вечер ще грейнат десетки бели лампички в памет на моята дъщеричка. Сигурен съм, че ще надникне отвън, откъм гората и ще се зарадва, че мисля за нея.
На лавицата над камината съм поставил картичката от Уолтър и Лий и малка, опакована с панделка, кутийка със скъп за мен подарък от Елън. До нея има още една картичка — от Доминиканската република. „Приятелската връзка е нещо много скъпо: тя носи радост и потиска мъката…“, е написано на нея с два различни почерка. Подписи няма, не казват и откъде е взет цитатът. Ще им се обадя, когато в определени среди стихне интересът към събитията в Дарк Холоу.