Елис очевидно четеше съмненията ми.
— Е, да — рече. — Може да е той, може и да не е… Гледам ти бузата — хубав белег си имаш. Искаш ли да ми разкажеш как си го направи?
— Отидох до фургона да поискам парите за детската издръжка. Той ме заплаши с бейзболната бухалка. Опитах се да му разкажа играта и ето на — получи се малко кофти.
— Съпругата ли те нае да искаш парите?
— Направих го като лична услуга.
Елис присви устни.
— Хм, услуга, казваш? — повтори си сам. — И докато правеше тази… услуга, той не ти ли каза нещо за бившата си жена?
Сега в гласа му звучеше известна острота.
— Заяви, че ще се погрижи за жена си и за детето. После ме попита дали не я чукам.
— А ти какво му рече?
— Ами, че не.
— Вероятно при дадените обстоятелства си дал правилния отговор. Сега аз ще те питам: ти спеше ли с нея?
— Не — отвърнах и твърдо го изгледах в очите. — Не, не спях. А вие прибрахте ли Били или още не сте?
— Изчезнал е. При фургона няма и следа от него, а Роналд Стрейдиър не го е виждал от онзи ден.
— Това го знам. И аз бях там снощи.
Елис повдигна вежди.
— Хм, ще ми кажеш ли защо?
Разказах подробно за онзи бледолик изверг на паркинга зад хотела и за втората ни среща в „Джава Джо“. Елис извади тефтерче и си записа номера на кадилака.
— Ще го проверя в компютъра, пък да видим какво ще покаже. Нещо друго? Нещо, което трябва да знам?
Извърнах се към умивалника и взех торбичката с играчката.
— Някой е влизал снощи тук — докато спях. Разходил се е из стаите, погледал ме е на воля как си хъркам и е оставил ей това.
Извадих клоуна и го поставих на масата пред Елис. Той незабавно измъкна тънки найлонови ръкавици и внимателно го опипа.
— Най-вероятно ще установите, че играчката е на Доналд Пърдю — рекох.
Елис пак ме изгледа.
— Чакай сега: ти къде още си бил — вчера, че и снощи?
— За Бога, Елис, не ме питай това — почти викнах, а в мен се надигна люта вълна гняв. — Дори и не намеквай за такива неща!
— Чакай бе, Птицо, по-спокойно, много си изнервен. Защо ревеш, преди някой да те е ударил? Нали си бил ченге — знаеш, че съм длъжен да задам именно този въпрос. По-добре да е сега, а не после.
Хвърли ми спокоен поглед и замълча. Прав беше. Аз преглътнах и започнах:
— Следобеда се въртях тук — прецедих през стиснати зъби. — Привечер ходих до Портланд, поиграх в гимнастическия салон в клуба, купих няколко книжки, пих кафе, отбих се до апартамента на Рита…
— В колко часа?
Помислих за секунда.
— Трябва да е било осем. Най-късно осем и половина. Позвъних, никой не отговори.
— А сетне?
— Отбих се до парцела на Роналд Стрейдиър, поговорихме, върнах се тук, четох и си легнах.
— Кога намери играчката?
— Около три часа през нощта. Можеш да изпратиш хора тук да направят гипсови отпечатъци на стъпките отвън. Калта е замръзнала — ще излязат екстра.
Той кимна и се изправи да си ходи.
— Ще ги направим. А ти не се сърди. Трябваше да те питам. Знаеш го много добре.
— Знам — отвърнах и преглътнах.
— А, и още нещо. Присъствието на тази играчка — и той поклати торбичката с клоуна, която държеше в ръка — означава, че някой те е взел на мушка, Птицо. Набелязан си. Някой те е свързал с Рита Ферис. И като се замисля кой ли може да е — за мен има само един възможен кандидат.
Ами да. Били Пърдю. И все пак не ми се вярваше. Нещата не се връзваха по този начин. Освен ако Били е решил аз съм предизвикал смъртта на сина му. А може би с действията си в помощ на Рита съм го предизвикал да разсъждава така.
— Виж, Елис, нека да дойда с теб, да хвърля един поглед — може би ще забележа нещо, ще ми хрумне някоя идея — помолих го аз.
Елис се облегна на вратата.
— Чух, че си подал молба за разрешително в Огъста. За частно ченге.
Вярно беше. Бяха ми останали малко пари от застраховката на Сюзън и продажбата на дома ни, пък и от някои неща, които бях правил в Ню Йорк, но рано или късно те щяха да свършат. Значи трябва да се работи, да се вади хлябът някак си. Вече ми бяха предложили и друга работа: в областта на „конкурентното фирмено разузнаване“ — неточен евфемизъм за промишления шпионаж. Но то само звучеше интересно, на практика нещата се свеждаха до дребни мръсотийки: кой продал фирмена тайна, кой направил саботаж в софтуерен завод, кой пуснал фалшива информация, от кого изтекла истинска такава за предстоящи разработки или строежи и прочие. Тъкмо се чудех дали да приема.