— Я ми кажи как си успял да улесниш Рита Ферис?
Бигс ме изгледа, не отговори, а се извъртя на стола и се загледа в прозореца.
— Виж сега… чух за тази работа. Ужасно съжалявам. Беше свестна жена.
— Точно така — беше… — отвърнах. — Опитвам се да установя дали смъртта й по някакъв начин е свързана с онова, което е вършила по твоя линия.
Този път видимо се стресна.
— И защо ще те интересува точно пък това?
— Просто ме интересува. А също и теб.
Спогледаха се с Джим и Бигс попита:
— И как ме откри?
— Проследих откъде идва евтиното порно.
Бигс се усмихна накриво.
— Абе, някои се нуждаят от такива картинки — просто за да функционират по-добре в леглото. На този свят има куп нередовни мъже и аз лично всеки ден благодаря на Бога, че ги има, та да припечелвам нещо.
— Ти сега ми кажи дали Рита се е срещала с някои от тези нередовни мъже?
Бигс се облегна назад, столът му се заклати и се опря на стената. Мълчеше и само ме гледаше упорито.
— Проблемът е прост — казах му аз тогава. — Или на мен ще кажеш, или на ченгетата. Отдел „Наркотици и пороци“ си умират да разговарят с такива като теб — улеснители…
— Какво точно искаш да научиш?
— Разкажи ми за миналия понеделник вечерта.
Отново се спогледаха с Джим, сетне Бигс започна:
— Абе, някаква откачалка, това е всичко. Обади се от „Радисън“ — хотела на „Хай стрийт“. Иска момиче, питам го има ли някакви особени изисквания. Не особени, казва, предпочитам блондинка, да не е с големи цици, но пък със стегнат задник. Това беше. Е, веднага се сетих за Рита. Позвъних, предложих й работата и тя каза да. Това й беше трети път, твърдеше, че спешно й трябват пари. Както се казва: левче — кефче.
Ухили се гадно:
— Ето, Джим я взел, откарал я на мястото. Паркирал и седнал във фоайето да чака, а тя се качила в стаята.
— Коя стая?
— Деветстотин двайсет и седма. След десетина минути Рита слиза, втурва се към Джим и настоява веднага да я закара у дома. Джим я отмъква в един ъгъл, да не правят излишен сеир на околните, и се мъчи да я успокои, да разбере какво точно е станало. Изглежда, като се качила горе, някакъв дъртак й отворил и я пуснал да влезе. Бил облечен много… абе, ненормално… — обърна се за помощ към дебелия брадатко.
— Дърт — рече Джим, — старомодно издокаран, като че костюмът му е шит преди трийсе-четирийсе години, с една дума, ужасно демоде. Каза още, че миришел на мухъл и молци.
Сега вече Бигс изглеждаше направо уплашен.
— Напълно нередовен й се видял. В стаята нямало нито дрехи, нито куфари или чанти, нищо освен старика в някакви дрехи от миналия век и се изплашила. Не може да каже защо, но дъртакът я панирал, шубелисала се здраво.
— Най-вече кофти смърдял — добави Джим. — Това е основното, което разбрах. Не на вмирисана риба например или яйца, а сякаш нещо вътре в него гниело… И бил злокобен — да, това е думата, — злокобен бил като нещо зло… абе, нещо нечестиво както смърди…
Джим се обърка и смути от собствените си думи и притеснено сведе очи, за да се загледа в пръстите си.
— Значи дъртият й пуска ръка по рамото — продължи Лестър — и тя мигом понечва да избяга. Блъска го с все сила, онзи пада назад на леглото и докато се мъдри там, тя хуква към вратата. Вратата е заключена и Рита губи време, докато я отвори. Той става и я гони, тя започва да пищи. Онзи я хваща за роклята и се мъчи да й запуши устата, тя отново го блъска, удря по главата… и този път успява да излезе. Тича по коридора и чува как дядката пъхти отзад и почти я настига. Завива на ъгъла и е вече пред асансьора. Има цяла група хора, вече се качват. Успява да стигне точно когато двойната врата се затваря и пъхва крак в процепа. Онова нали е автомат с фотоклетки — отваря се и тя влиза. Обръща се — няма и следа от дъртака, но тя го надушва, кълне се, че бил наблизо. В „Радисън“ работи само един асансьор — значи ако го е изпуснала — край, онзи я хваща. Сетне асансьорът слиза във фоайето и тя тича при Джим.
Брадатият все така се взира в ръцете си, големи, с издути вени и белезникави белези по кокалчетата. Вероятно се пита дали Рита щеше да бъде още жива, ако с тези си ръчища бе докопал онзи човек.
— Казах й да ме чака във фоайето, точно до рецепцията — сега Джим пак поде разказа. — Веднага се качих в стаята, вратата бе отворена, нямаше никой. Върнах се долу и ги питам онези от администрацията: имах, казвам, среща с приятел в 927-а, нещо да знаете?