Когато го зърнах, първата ми мисъл беше, че човек като него едва ли има много приятели. С вид на заклет нехранимайко и тегло не повече от шестдесетина кила, целият бе изтъкан от омраза и горчивина, потискан гняв и бедняшки манталитет. Точно онзи тип злобар, който никому не би направил услуга, особено ако може вместо това да извърти някакъв калташки номер. Помислих си още, че прилича на примитивна форма на живот — мястото му в хранителната верига е вероятно много ниско — там, където ядат месото сурово.
Беше в „Олд Порт“ — бар с билярдна на „Фоур стрийт“. Нахлупил бейзболната си шапка наопаки, той играеше сам. Тъкмо се бе концентрирал за удар със стика, присвил очи със смръщени устни и извит мустак. Не уцели и изпсува на висок глас. Усмихнах се вътрешно: този човек би пропуснал дори и топката да е метална, а джобът — намагнитен. Такъв тип бе Хамил.
В предишния бар — „Грити Макдъф“ — ми бяха казали, че понякога Били и Хамил се срещат на чашка. Не можех да си представя защо. Може би дори Били понякога има нужда да изглежда свестен — застанал до такава отрепка като Хамил.
— Вие сте Джеймс Хамил, нали? — попитах.
Той се почеса по задника, протегна ръка и разкриви лице във фалшива усмивка, която показа трагичното състояние на зъбите му — направо зъболекарска мечта.
— Драго ми е, който и да си. А сега чупката, оди се шибай.
И отново се наведе над масата.
— Търся Били Пърдю.
— Застани на опашката.
— И други го търсят, така ли?
— Абе, всички тъпаци с униформи и значки. И ти ли си ченге?
— Тц.
— Частно значи, а? — позна той и отново започна да върти стика.
— Май че да — рекох дълбокомислено.
— Може би онова, което той е наел, а?
В мига, когато нанасяше удара, аз грабнах топката от масата.
— Хей! — викна Хамил. — Я си ми я дай!
Гласът му бе като на глезено момченце, макар и да не мога да си представя коя майка би признала Хамил за свое дете.
— Значи Били Пърдю си е наел частен детектив, така ли? — попитах тихо…
Вероятно тонът ме е издал, защото разкривеното лице на Хамил незабавно придоби алчно изражение.
— А защо те интересува?
— Търся Били. Кого е наел?
Ако Хамил не ми каже, може би ще успея да поразпитам колегите. Естествено, ако въпросната личност пожелае да си признае.
— Не искам да създавам неприятности на приятелчето — рече Хамил с някакво подобие на замислена физиономия и се почеса по брадичката. — Та какви са ти интересите, казваш?
— Работех за бившата му съпруга.
— А, оная парантия, дето хвърли топа. Тя ще да ти е платила в натура, че и в аванс.
Подхвърлих топката на дланта си. Много лесно щеше да бъде да го халосам по противната мутра. Хамил прочете мисълта ми.
— Глей сега, имам нужда от малко сухо — незабавно изтърси той и лицето му стана угодническо. — Дай някой долар и ще ти кажа.
Извадих портфейла, оставих двайсетачка на масата.
— А стига бе, само двайсе — оплака се Хамил. — Голяма си циция, да му…
— Добре, ще има още. Кажи името.
Хамил се замисли.
— Не му знам малкото име, но му викат Уилдън или Уифърд, или нещо такова.
— Уилфърд ли имаш предвид?
— Хм, да, да — Уилфърд.
Кимнах и си тръгнах.
— Хей, чакай бе, чакай! — хукна той след мен. — Кво стана, няма ли да дадеш още нещо?
Извърнах се, хвърлих десет цента и топката на масата и пак се отправих към вратата.
— О, щях да забравя. Заради приказките по адрес на покойната му жена. Изхарчи си ги със здраве.
— Мамка му, дано да ти го… — извика онзи след мен.
Не се обърнах.
Марвин Уилфърд го нямаше в офиса — стаичка с едно бюро над италианския ресторант срещу фериботната станция за Каско Бей. На вратата висеше бележка, че е излязъл за обед. Дълъг обед изглежда. Попитах в ресторанта къде обича да ходи и келнерът спомена крайбрежен бар — „Сейл Лофт Тавърн“ на пресечката на „Комършъл“ и „Силвър“.
През XVIII и XIX в. портландското пристанище било процъфтяващ рибарски и търговски център. В онези далечни дни доковете били вечно отрупани с дървен материал за Бостън и Индия. Пристанището бе на път отново да се оживи след някоя и друга година — само че този път като клиенти се очертаваха Китай и Близкият изток. В настоящия момент все още се водеха спорове за модернизирането му, за построяването на нови инсталации, сгради и магазини, атракции за туристите, а и за привличане на млади професионалисти.