На пръв поглед беше около четиридесетака, изглеждаше добре. Дори като почтен човек, когото да се подлъжеш да поканиш у дома. Да запознаеш родителите си с него например, без да знаеш, разбира се, че е напълно способен да ги измъчва, изнасили и захвърли останките им в бостънското пристанище.
Наричаха го Чистия по няколко причини, впрочем твърдеше се, че сам си е измислил прозвището: и контешкият вид играеше роля, разбира се, но най-вече защото лично никога не си мърсеше ръцете. Заради него десетки типове са се окървавявали от глава до пети, но не и Тони. Той умееше да стои на прилично разстояние и да гледа как сярната киселина разяжда нечий труп, как нечия кръв бавно изтича в канапа на ваната, но по него никога не пръснала и капчица.
Разказваха ми една история още от времето около 1990 година — когато Тони нареждал на хората си да разкрасяват с помощта на бръснача всеки нарушил териториалните му граници сводник. Имало един бостънски предприемач и посредник на име Стан Гудман. Той застроявал пустеещи земи, търгувал с недвижими имоти, но важното е, че имал вила в Рокпорт — красива стара сграда с фронтони, с обширни морави и близо двувековни дървета. Много стилен имот. При това Рокпорт е приятно и уютно място, макар да е само непретенциозно рибарско селище северно от Бостън на нос Ан, където паркирането все още струва дребни стотинки, а местната автобусна компания ще ви вози цял ден по всичките си линии само за четири долара.
Гудман бил женен с две малки дечица — момиченце и момченце, а те особено много обичали въпросната вила. Тони предложил доста пари на Гудман за нея, обаче предприемачът отказал. Тя била наследствена от баща му, чийто пък баща купил мястото от местен човек. Гудман обещал да намери на Тони подобен имот някъде наблизо — искал човекът да запази коректни отношения с Чели, да не го ядосва. Само че Чели не знае смисъла на думата коректен.
И една юлска нощ някой влязъл в дома на Гудманови, застрелял кучето, завързал четиримата членове на семейството, запушил устите им с хавлиени кърпи и ги откарал на старите гранитни кариери при Халибът Пойнт. Предполагам, че последен е бил убит Стан Гудман — накарали го да гледа как разцепват главите на съпругата и децата му с каменарски чук върху една плоска скала. На другата сутрин намерили телата сред ужасни локви кръв и досещате се още какво, Тони Чели купил къщата напълно законно след месец — тя била незабавно предложена за продан от живите роднини. Други желаещи нямало.
Но фактът, че сега виждам Тони тук — след случилото се на Праутс Нек, — ме наведе на съвсем друга мисъл. Изглежда, нямаше време за губене: изчезналите пари му трябваха, и то незабавно, защото бе готов дори да привлече вниманието на ченгетата към себе си само и само да си ги върне.
Той мълча, мълча, после попита:
— Ти новини гледаш ли?
Сега се бе извърнал към телевизионния екран. Знаех за кои новини ме пита, но отговорих:
— Тц.
Обърна се към мен и възкликна:
— Как така не гледаш?
— Ами така, не гледам.
— И защо?
— Потискат ме и се депресирам.
— Значи лесно се депресираш.
— Изглежда, съм много чувствителен.
Той пак замълча и се заслуша във водещия, който разясняваше фалита на някаква токийска банка.
— Значи не гледаш новини… — повтори Чели, сякаш загряваше бавно. — Никога ли?
— Ами нали сам каза, лесно се депресирам. Плашат ме дори метеобюлетините.
— Причината е, че живееш тук. Премести се в Калифорния, там прогнозите за времето няма да те стряскат толкова много.
— Чувал съм, че там слънцето си греело целогодишно.
— Така е, винаги е слънчево.
— Значи пък ще се депресирам от монотонността.
— Ти май си труден човек, а? С нищо не може да ти се угоди?
— Сигурно си прав, но поне се опитвам да бъда весел.
— Прекалено си весел за моя вкус. Чак започвам да не те харесвам.
— Е, това вече е лошо. Тъкмо си мислех, че ще ме поканиш на вечеря.
Финансовите новини свършиха. Тони насочи дистанционното, угаси телевизора. Забелязах, че на ноктите му има маникюр.