— Ти знаеш ли кой съм?
— Да, знам.
— Добре тогава. Следователно се досещаш защо съм тук, нали си интелигентен мъж.
— Вероятно за коледни покупки. Или ще купуваш нечий имот?
Той се усмихна студено.
— Слушай, Паркър, зная всичко за теб. Ти си онзи, който разката мамата на Ферара.
Семейство Ферара бяха нюйоркски мафиоти. Бяха — в минало време. Бях се набутал в шамарите им, но играта завърши зле за тях.
— Те сами си разкатаха мамата. Аз си стоях отстрани и гледах.
— Моята информация е по-различна. Знам със сигурност, че в Ню Йорк има доста хора, които ще се зарадват да те видят в дървено пардесю. Мислят, че си много непочтителен.
— Сигурно съм такъв.
— Тогава защо още не си хвърлил топа?
— Вероятно защото съм им като пламъче в мрака.
— Слушай, тарикатче, не се прави на дръж ми шапката, чуваш ли? Нещо по-умно няма ли да измислиш?
— Много просто. Защото знаят, че всеки изпратен да ме ликвидира ще умре, сетне ще дойде ред на онези, които са го изпратили.
— Брей, че аз мога да те смачкам с един пръст още сега и окото ми да не мигне. Никой не се връща от онзи свят.
— Имам си приятели. Ще оцелееш седмица, десетина дни, сетне — край. Дървено пардесю ли каза преди малко?
Той разкриви лице в уплашена физиономия, вдигна ръце пред себе си, сякаш да се защити от мен. Гангстерчетата му се разсмяха високо.
— Ти думата прецаквам знаеш ли я?
— Карти не играя, освен пасианс — за да съм сигурен, че играя на честно.
— Не ми се прави на много умен, Паркър. Били Пърдю ме прецака, сега усещам, че и ти се опитваш. Така няма да стане. Ще играеш моята игра: първо ще ми кажеш всичко, което знаеш за Пърдю. После може и да ти платя просто да се разкараш.
— Нямам нужда от пари.
— Не е вярно — всеки има нужда от пари. Ще ти плат дълговете, а може пък просто изведнъж да се окаже, че ти никому нищо не дължиш.
— Истина е — дългове нямам.
— Всеки има дългове, не ме будалкай.
— Не и аз. Аз съм си чистичък.
— Тогава значи имаш задължения, които не се плащат с пари, нали така?
— Хм, доста си проницателен. Какво точно трябва да означават тези думи?
— Означават, че ми писна от теб, Птица ли си, пиле ли си, забравих как там ти викаха.
Той се изправи както си бе по чорапи и ръцете му заплашително се издигнаха над мен във въздуха. И без обувки пак бе по-висок от мен.
— Сега ме слушай внимателно — рече, надвесен над лицето ми, просто на сантиметри от него. — Не ме принуждавай да ти откъсна крилцата. Ще го направя и окото ми няма да мигне. Казаха ми, че си свършил някаква работа за бившата съпруга на Били. Казаха ми също, че ти е дал пари — мои пари, забележи! — да й ги предадеш. Това те поставя в много интересно положение, Пиленце, защото по моему ти си последният, който е разговарял и с двамата, преди да са си поели по пътя — кой откъдето е дошъл, нали? Сега — ще ми кажеш точно всичко, което знаеш по тези въпроси, за да те пусна да се прибереш в малкото си кокошарниче и да се свиеш там на топличко. Разбра ли ме?
Гледаше ме злобно. Издържах на погледа.
— Дори и да знаех нещо полезно за теб, съвестта ми ще ме мъчи, ако ти го кажа — отвърнах спокойно. — Само че аз не зная нищо и това е самата истина.
— А не знаеше ли, че у Били има мои пари?
— А има ли твои пари у Били?
Очаквах да избухне, но той само поклати глава съжалително, почти тънено.
— Ти си глупак и ще ме накараш да те накажа.
— Ти ли уби Рита Ферис и сина й?
Тони отстъпи леко назад, замахна светкавично и ме прасна в стомаха с все сила. Добре съм с рефлексите, видях летящия към мен юмрук и свих мускули, за да поема удара по-леко, но той бе достатъчно силен да ме свали на колене. Дъхът ми секна, с мъка поех въздух, а чух ясно как някой зад мен запъна ударника на пистолет. Сетне нещо студено се допря в тила ми.
— Аз не убивам жени и деца — отчетливо каза Тони.
— Откога това? — попитах задъхан. — От Нова година насам ли?
Някой ме хвана здраво за косата и със свиреп тласък нагоре ме изправи на крака. Студеният метал на тила ми си остана на място.
— Кажи ми толкова голям тъпанар ли си? — безучастно подхвърли Тони, като си разтриваше кокалчетата на дясната ръка. — Наистина ли ти се умира?