— Ченгетата са ме подгонили. Те мислят, че аз съм ги убил. Ама аз ги обичах, никога не бих им посегнал… аз само исках да се приберем всички заедно… — говореше в скоропоговорка и плетеше език, направо на прага на истерията.
— Успокой се, Били, чуваш ли ме, успокой се — продължавах аз. — Кажи ми къде си и ще дойда да те взема. Ще те скрием някъде и ще я оправим тази работа, чуваш ли ме?
— Там, пред тях имаше някакъв дърт тип, Паркър. Видях го, че ги следи — онази вечер, когато ченгетата ме прибраха. Аз само се мъчех да се погрижа за тях, но не можах, чуваш ли ме…
Не бях сигурен дали изобщо чу предложението ми за помощ, но го оставих да приказва колкото иска. Бях вече на около три мили и нещо от града.
— Ти позна ли го, Били?
— Не. Не съм го виждал преди, но ще го позная онзи гад, само да го видя пак…
— Добре, Били. Казвай къде си, за да дойда да те прибера!
— Говоря от телефонен автомат на „Комършъл“, ама тук не мога да остана. Минават хора, коли. Крия се в онзи комплекс на „Фор стрийт“, при локомотивния музей, на пристанището, бе. Там има една празна сграда — точно до главния вход. Сещаш ли се?
— Да, Били. Отивай там. Ще дойда веднага щом мога.
Обадих се на Ейнджъл и помолих веднага да тръгват с Луис. Да ме чакат на ъгъла на „Индия“ и „Комършъл“. Да вземат Лий Коул и да я отведат в кафенето „Джава Джо“. Не биваше да я оставям вкъщи сама. Защото ако Тони Чели с главорезите си реши да ми направи посещение…
Когато пристигнах на уречения ъгъл, там все още нямаше никой. Влязох в съседния паркинг и спрях в сянката на стара триетажна сграда. Излязох от колата и усетих първите студени пръски. Дъждът скоро се усили. Тежки капки забарабаниха по покрива на колата, по стъклата потекоха малки поточета, цял потоп се изсипа отгоре ми. Завъртях се наоколо, огледах недалечния терминал, минах покрай останали от пикник маси и стигнах до едноетажно здание с офиси в червено. Съвсем близо бе вълноломът с чернеещата се долу вода. Проехтя силен гръм, мощна светкавица освети замръзнал в Каско Бей кораб. Пред мен бе възстановената неотдавна отсечка на старата теснолинейка, която с гордост показват на туристите. Началото и бе маркирано с дълъг открит вагон, върху който бе монтиран голям цилиндричен резервоар. Зад него симетрично бяха подредени заключени товарни контейнери. Отдясно остана фериботната спирка на Каско Бей, а над нея като грозен синкав динозавър се извисяваше мощното тяло на осемнадесеттонен кулокран на четири крака, доста тънки за носената от тях грамада. Движех се максимално близо до червената сграда, за да се пазя от дъжда — поне доколкото това бе възможно.
Вече се канех да се връщам към колата, когато зад мен се чу шум и глас, който отлично помнех, рече:
— Кофти време за птички. Ти защо не си седиш в гнездото — на топличко?
Прозвуча и добре познат металически звук — някой запъна петлето на пистолет.
Бавно вдигнах ръце и се обърнах. Мифлин, биячът на Чели с разцепената устна, ми се хилеше злобно, а в ръката му блестеше патлак.
— Тази история започна много да се повтаря — обадих се аз. — Май за в бъдеще ще трябва да си намеря друг паркинг.
— Ти бъдеще нямаш. А въпросът с паркинга ще го решим съвсем скоро. Перманентно. Боли ли те главицата, Пиленце? — каза Мифлин все така гадно ухилен.
— Малко ме стяга, знаеш, нали е много твърда — ухилих му се и аз. — Дано не те е заболял кракът много от ритниците.
— Купил съм си патъци специално за такива цели — да не ми се натъртват краката — отвърна той вече съвсем близо до мен.
Откъде бе изникнал така неочаквано като призрак? Може би ме бе изчаквал, притаен някъде из сенките на сградите? Или ме бе проследил? Но, за Бога, как бе научил за срещата с Луис и Ейнджъл тук, ето това не можех да го проумея? Дъждът валеше все така проливно и плющеше по водата долу.
Мифлин махна с пистолета към паркинга.
— Гледам, че си си поправил количката.
— Ами да. Нали затова са застраховките.
— Глупаво си постъпил. Трябваше да си похарчиш парите по курви. Кола вече няма да ти трябва. Освен ако в ада не организират състезания със стари брички като твоята.
Насочи пистолета, пръстът му побеля на спусъка.
— Хайде на бас, че застраховката не покрива ей това тук.
— Хайде пък на бас, че го покрива — тихо откликна гласът на Луис.