— „Таурус“ — обади се след малко. — Бразилски. Това приятелче май шава из Латинска Америка.
Тръгнах към колата. На предното стъкло имаше две дупки като малки кървави слънчица. Пръски кръв имаше и в цялата предна част на купето. Отворих вратата, но само след като си сложих найлонови ръкавици. Отдавна си нося такива за всеки случай. Агент Самсън политна към мен, наложи се да отскоча, а трупът се просна на земята в краката ми. Точно над носа му зееше грозна назъбена дупка. Изходна рана — бе убит с изстрел в тила. Агент Дойл бе захлупил чело отдясно на контролното табло, в краката му тъмнееше локва кръв. И двамата бяха още топли.
Внимателно вдигнах трупа на Самсън и го върнах в колата, затворих вратата и се върнах при Ейнджъл и Луис, които се бяха надвесили над кървящия мъж.
— Запознай се с Ейбъл — рече Луис.
Въпреки болката мъжът не отговори, само го изгледа с омраза.
— Значи така — кимнах му аз. — Я да го поставим в багажника на форда. Като дойдат ченгетата, да си го оправят.
Но нито Ейнджъл, нито Луис ми обърнаха внимание. Ейнджъл продължи да го гледа внимателно и по едно време зацъка:
— Тц, тц, тц, човек на твоята възраст да си боядисва косата. Какво нещо е това суетата, а…
— Знаеш ли какво казват за суетата? — обади се и Луис.
Ейбъл вдигна помътнени очи към него.
— Суетата убива. Това казват — довърши Луис и го застреля. Колтът подскочи в ръката му, главата на Ейбъл избумка в стената отзад, очите му се затвориха, тялото падна странично.
За пръв път в живота си налетях на Луис. Бях вбесен: не можехме да действаме като Ескадрон на смъртта! Блъснах го с все сила в гърдите. Той отстъпи, но не направи нищо.
— Защо! — изревах с все сила. — Защо го уби? За Бога, Луис, нямаме право да избиваме така наред, който ни падне!
— Не който ни падне, Птицо. Само Ейбъл и Стрич — търпеливо отвърна той.
Чак сега в замътеното ми съзнание проблясна действителната причина за идването на Ейнджъл и Луис. Истината ме блъсна по-силно от юмрук в корема.
— Значчччи така — леко заекнах аз. — Тебе са те наели да ги убиеш…
Сега разбрах защо е ликвидиран Лио Вос и защо Ейбъл и Стрич са избрали точно този момент да се оттеглят от активна дейност и да се прикрият. Възможността, която предлага Били Пърдю и откраднатите от него пари, са само второстепенна част от общата картина. Ейбъл и Стрич бягаха да си спасят живота. Бягаха от Луис.
Той кимна само веднъж. Изправен до него, Ейнджъл ме гледаше с разбиране и симпатия, но и леко предизвикателно. Отлично знаех на чия страна ще застане.
— И за колко пари се спазари? — попитах горчиво.
— За един долар — просто отвърна черният гигант. — Щях да взема и петдесет цента, ама човекът нямаше дребни.
— Хайде бе! Един долар?
Бях удивен, но само след секунда проумях и се усмихнах. Бе взел един жалък долар, но техният живот и толкова не струваше. Обърнах очи към трупа на Ейбъл, сетне и към колата с убитите в нея агенти. Ами истинският Елдрич? Той вероятно не бе стигнал по-далеч от Мейн.
— Тези хора са най-големият боклук на цялото земно кълбо, Птицо — тихо се обади Ейнджъл. — Истинска измет. Нека тяхната смърт да не застава между нас, чуваш ли ме?
Поклатих глава.
— Не съм такъв човек, Ейнджъл. Но трябваше да ми кажете. Така си е редно. Иначе излиза, че ми нямате доверие…
Луис пристъпи напред и ме погледна право в очите.
— Така е, Птицо, прав си. Изборът беше мой. Постъпих неправилно. Моля за извинение.