Без да ща, се сетих за Били Пърдю и онези, които го гонеха, за да го убият, за Рита и Доналд, за внучката на Шерил Лансинг, която намерих в онези гниещи листа. Имах дълг към мъртвите, към онази нещастна млада жена, която бе поискала толкова дребно нещо — само да уреди своя и на детето си живот малко по-добре. Но тях вече ги нямаше, а Били стремглаво вървеше към някаква развръзка, в която едва ли можех да му помогна. Може би пък истинският ми дълг бе към живите, към Елън, която се бе грижила за моето момиченце през краткия му живот?
— Ще я потърся, обещавам — обърнах се към Лий. — Кажи ми обаче къде се канеха да ходят, когато Елън ти се обади за последен път?
Тя заговори, а светът сякаш промени оста си на въртене; странни сенки паднаха върху познати сцени; нещата се очертаха в нова перспектива, съвсем различна от досегашната. И ми идваше да прокълна Били Пърдю, макар и да не можех все още да кажа защо точно. Струваше ми се, че той е отговорен за редица преплетени едно с друго събития. Няколкото думи на Лий дадоха ново тълкуване на стари факти: някога далечни светове влязоха в една обща орбита; неясни форми, досущ раздвижени нейде дълбоко под земната кора невидими плата, се сляха, за да създадат нов, потънал в мрак континент. Защо ли? Неизвестните бяха много, прекалено много.
— Каза ми, че се канят да посетят градче на име Дарк Холоу.
Закарах я на Портландското летище навреме, за да хване полета за Ню Йорк. Сетне се прибрах у дома. Ейнджъл и Луис бяха седнали във всекидневната пред телевизора: гледаха някакво кабелно шоу и се надсмиваха над актьорите и репликите им.
— Чуй само — обърна се към мен Ейнджъл, — „не мога да се оженя за теб, защото не си девствена“, а! Супермисъл! Ама тя поне не го лъже, нали, Птицо? Иначе той ще трябва да й каже: „Не мога да се оженя за теб, защото си лъжкиня!“ Ха, ха!
— Има по-добра реплика — въздържано се обади Луис, — „Не мога да се оженя за теб, защото си грозна!“
Луис отпиваше от бутилка местно пиво, бе се настанил удобно, с качени на съседния стол крака.
— Как намират публика за тези дивотии, само Господ Бог знае. И докарали хора в студиото, моля ти се! Сигурно им плащат добре — за да стоят и слушат тези простотии — добави Ейнджъл.
Луис протегна ръка с дистанционното и отне звука на апарата.
— Какво стана с Лий? — попита Ейнджъл, изведнъж напълно сериозен.
— Абе, държи се, ама не й е лесно. Качих я на самолета.
— И какво й обеща?
— Ще се наложи отново да ходя нагоре — по северните места. И ще ви помоля да дойдете с мен. Елън им се е обадила за последен път с информацията, че отиват в Дарк Холоу — същото място, където е израсъл Били Пърдю. Освен това имам чувството, че в момента Били пътува точно за натам.
Луис сви рамене.
— Значи ще отидем и ние. Готова работа. Настаних се на съседното кресло.
— Само че може да възникне един проблем.
— За Бога, Птицо, ти си царят на проблемите. Кво има пък сега? — оплака се Ейнджъл.
Луис го изгледа и запита:
— Проблемът има ли си име?
— Да — Ренд Дженингс.
— А той пък кой е?
— Шеф на полицията в Дарк Холоу.
— И май не те обича много-много, така ли? — незабавно позна Ейнджъл.
— Имах любовна връзка с жена му.
— Птицо, и ти си един скрупульозен — добродушно се обади Луис. — Ти и да кихнеш, пак ще кажеш, че са се получили усложнения.
— Във всеки случай беше доста отдавна — обясних аз.
— Достатъчно отдавна, че Дженингс да ти прости и забрави ли? — попита Ейнджъл.
— Може би не.
— Защо не му напишеш извинително писмо? — заяде се той. — Или да му изпратиш цветя, а?
— Нямам нужда от тъпи майтапи — намръщих се аз.
— Да не би аз да съм спал с жена му. Сам си си виновен — язвително продължи Ейнджъл.
— Последния път като беше там, видя ли се с човека? — попита Луис.
— Не.
— А с жената?
— Да.
Ейнджъл високо се разсмя.
— Абе, Птицо, ти си бижу човек, а! Нали ще въздържаш сексуалния си нагон, докато сме там? Или възнамеряваш да подновиш връзката?
— Срещнахме се съвсем случайно. Не беше подготвена работа.
— Да, да. Ти го кажи това на оня там — как му беше името — Ренд Дженингс. Кажи му: „Здрасти, Ренд, случайно беше. Препънах се и паднах върху жена ти!“ Ха, ха…
Ейнджъл се заля в кикот и тръгна към спалнята. Луис допи бирата, изправи се и понечи да го последва, сетне се спря и ме погледна.