— Избягало и не си платило сметката копелето, а? — подметнах аз ухилен.
— Моля ти се, Птицо, не се прави на много умен, недей. Не съм в настроение. Казах ти, че имам отвратителен ден. И не забравяй, че Уилфърд все още не се е появил. Ти си последният, който е говорил с него за Били Пърдю, нали така беше?
Премълчах си. Хич и не смеех да помисля какво ли съм навлякъл на Уилфърд. Без да искам, разбира се. Вместо за него попитах друго:
— В Бангор открили ли са нещо около Шерил Дансинг?
— Не. Пък и вече не отговаряме за разследванията около убийството на Рита Ферис и сина й. Което ме подсеща за втората причина за идването ми. Няма ли да ми кажеш какво си търсел в Бангор? Че и в Грийнвил?
— Както обясних на бангорската полиция, Били Пърдю е наел някого да търси родителите му. Смятам, че е напълно вероятно той да се опита да проследи разкритото, колкото и малко да е то. Особено сега, когато е загазил.
— Значи той върви по въпросната следа?
— Или той, или някой друг.
Елис пристъпи към мен с цялата си огромна маса. Изгледа ме заплашително, очите му захвърляха искри.
— Слушай ме добре, Птицо. Или ще ми кажеш закъде си се запътил, или ще наредя да те арестуват! Ето, още сега и тук и незабавно ще огледам най-внимателно личното ти оръжие!
Знаех, че не се майтапи. Макар и двата колта със заглушителите да лежаха на дъното на Каско Бей някъде до Мифлин, в никакъв случай не можех да си позволя да забавям издирването на Елън Коул.
— Тръгнал съм за Дарк Холоу. Сигурно го знаеш — на север е. Изчезнала е дъщеря на близък приятел. Налага се да я потърся. Длъжен съм. С майката говорих снощи в „Джава Джо“.
Лицето му загуби част от червенината. И гневът му видимо поутихна.
— Случайно ли е или е съвпадение, че Били Пърдю е отрасъл в Дарк Холоу?
— Аз в съвпадения не вярвам, Елис.
Той отново плясна покрива на мустанга и, изглежда, взе решение.
— И аз не вярвам. Виж, Птицо, трябва да държиш връзка с мен. Ясен ли съм?
Обърна се и си тръгна към колата. Не повярвах, че ми се разминава толкова леко.
— Това ли е всичко? — попитах, защото бях направо удивен.
— Не, едва ли. Просто не виждам в момента какво повече може да се направи.
Застана пред отворената врата на автомобила и ме загледа.
— Честно ще ти кажа, Птицо. Питам се от доста време вече кое ще е по-добре: дали да те прибера и да те натиснем едно хубаво в участъка — това при положение, че от цялата работа ще излезе нещо и ти ще изпееш каквото знаеш. Или да те оставя да ходиш насам-натам и да се ровиш под този и под онзи камък. Засега везните се накланят в полза на второто. Само че внимавай — балансът е нещо много деликатно! Помни това!
Изчаках секунда — колкото един удар на пулса.
— Думите ти означават ли, че си се отказал от предложението да ме вземеш на работа?
Той не отговори. Поклати многозначително глава, седна си в колата и замина. Аз останах, замислен за Тони Чели, Стрич и онзи възрастен мъж в пристанищния бар, който пиеше бира след бира и чакаше нещо да се случи.
Естествено, че казах на Елис истината — част от истината, не цялата. Отивах в Дарк Холоу и щях да съм там преди да е паднала нощта, но първо с Луис трябваше да направим едно посещение в Бостън. Имаше известна възможност Тони Чели да е отвлякъл Елън Коул с надеждата да я използва като разменна монета, ако аз намеря Били Пърдю преди него. Но това бе само един от вариантите; дори и без него пак трябваше да изясним някои неща, преди отново да ни се наложи сблъсък с Тони. Той бе достатъчно силен човек, с положение и стабилни връзки в мафиотските среди, важно бе да разберем основните му намерения.
Преди да тръгна за срещата с Луис на летището, отбих се до фирмата, където бях оставил на съхранение част от старите дядови мебели и мои вещи. Бях си предплатил за цяла година — за три съседни помещения, където освен мебелите държах малка библиотека, сребърните прибори на баба, медния параван с красиво изработените инструменти за старата камина и десетина кашона с документи — целия дядов архив. Отне ми четвърт час да се ровя, но сравнително бързо намерих онова, което търсех, и го отнесох в колата. Бе канцеларска папка с дебели корици и машинка за подвързване на документи. Кориците бяха завързани с червена лентичка. На етикета със ситния си четлив почерк дядо бе написал две думи: Калеб Кайл.