Самата Джуд бе готова да заплаче; чувстваше се странно неспокойна.
— Защо не я е отвел със себе си последния път?
— Не се е случило така. А и не си ли съгласна, Джуд Франсис, че поуката е да се довериш на сърцето си и никога да не загърбваш истинската любов?
Сепна се, изненадана колко много се е увлякла от историята. И още по-изненадана, че ръката й е в неговата. Измъкна я.
— Може и така да се каже. Но ако следваш дълга си, животът ти, макар и не така бляскав, е пълен със задоволство. Скъпоценните камъни не са решение, колкото и да са впечатляващи. Трябвало е да се обърне и да види как се превръщат в цветя… Цветя, които тя е задържала.
— Както ти казах — имаш ум в главата. Да, тя е задържала цветята. — Ейдан прокара пръст по цветята в бутилката. — Била е обикновена жена със семпли вкусове. Но приказката съдържа по-силно внушение.
— И какво е то?
— Любовта. — Очите им се срещнаха над цветята. — Любовта, независимо от времето, независимо от пречките, продължава да съществува. Сега те изчакват магията да бъде развалена, а после тя ще отиде при него в сребърния му дворец под Хълма на феите.
Трябва да се измъкне от приказката и да се върне в действителността, напомни си тя. Да се заеме с анализ.
— В легендите винаги има нещо повече: търсения, задачи, прозрения. Дори във фолклора наградите рядко идват даром. Символизмът в тази е традиционен. Бедната девойка, която се грижи за застаряващия си баща; млад принц на бял кон. Използвани са слънце, луна, море. Малко се говори за мъжа, за когото се е венчала. Той е само средство — държи влюбените разделени.
Водеше си бързо записки, но внезапно погледна нагоре. Видя как Ейдан я изучава внимателно.
— Какво?
— По много привлекателен начина се луташ напред-назад.
— Какво имаш предвид?
— Докато ти разказвах историята, очите ти станаха замечтани и влажни, а ето те сега — седиш изправена, делова и категоризираш елементите на историята, които до преди миг те омайваха.
— Точно това е работата ми. И очите ми не са били замечтани.
— Все пак аз знам по-добре. Нали те наблюдавах? — Гласът му отново стана топъл и я обгърна цялата. — Имаш очи на морска богиня, Джуд Франсис. Големи и тайнствено зелени. Виждам ги в съзнанието си, дори когато не си пред мен. Какво ще кажеш за това?
— Ще кажа, че имаш остър език. — Надигна се без ни най-малка представа какво точно ще направи. Поради липса на друго отнесе чайника на печката. — По тази причина разказваш забавно. Ще ми се да чуя още истории, да ги съпоставя с тези на баба ми и на други хора.
Извърна се и едва не подскочи — той стоеше зад нея.
— Какво правиш?
— В момента нищо. — „Е, този път те притиснах, нали?“ — помисли си той, но продължи със спокоен тон — Щастлив съм да ти разказвам истории. — Уверено плъзна ръце край талията й и ги постави на плота. — Ако решиш, някоя по-спокойна вечер можеш да дойдеш в кръчмата и ще откриеш, че и други са готови да сторят същото.
— Добре…
— Долавяше надигащата се у нея паника.
— Хубава идея. Трябва…
— Приятно ли ти беше снощи? Хареса ли ти музиката?
— Аха… — Ейдан ухаеше на дъжд и мъж. Тя не знаеше какво да прави с ръцете си. — Да. Музиката беше великолепна.
— А знаеш ли думите?
Сега беше близо — много близо — и виждаше тънкия черен кръг около зелените й ириси.
— Някои. Искаш ли още чай?
— Не бих възразил. Тогава защо не пееше?
— Да пея?
Гърлото й бе напълно пресъхнало от нерви.
— Наблюдавах те през по-голямата част. Въобще не запя — нито куплетите, нито припевите.
— Не. Не пях. — Той наистина трябва да се отмести, отнемаше въздуха й. — Пея само когато съм нервна.
— Това ли е истината?
Продължавайки да наблюдава лицето й, се притисна към нея — остана смаян колко добре прилепва тялото му към нейното.
Сега тя вече знаеше какво да нрави с ръцете си. Вдигна ги и бързо и ги опря в гърдите му.
— Какво правиш?
— Ще ми се да те чуя как пееш. Затова те изнервям.
Тя се насили да се разсмее, но при опита да се размърда, се притисна по-плътно към него.
— Ейдан…
— Само малко да те изнервя — промърмори той, сведе устни и леко докосна брадичката й. — Трепериш. — Още една целувка — лека, но възбуждаща. — Спокойно. Искам да те разнежа, не да те изплаша до смърт. — Всъщност правеше и двете. Сърцето й биеше в гърдите и отекваше в ушите й. Той бавно обсипваше брадичката й с целувки, а ръцете й останаха заклещени върху силните му гърди. И тя се чувстваше великолепно слаба и женствена.