Какво ще й навреди да поплеви половин час преди да тръгне? Добре, не е облечена подходящо, но какво от това? Нали вече знае как да се справя с прането?
Като се изключи жилетката, която неизвестно защо придобила кукленски размер, експериментът се оказа успешен.
Наистина не различаваше плевел от маргаритка. Ще трябва да се научи, нали? Затова няма да изскубва нищо, което изглежда красиво.
Въздухът бе така мек, светлината — така прекрасна, облаците — така гъсти и бели.
Нещо прошумоля до портата. Жълтата кучка танцуваше изкусително и Джуд се предаде — само половин час — обеща си тя и отиде да пусне животното. Погали го, потупа го, а то едва не се разтопи в краката й от преданост.
— Цезар и Клио не ми позволяват да ги докосна — промърмори тя, сетила се за снобските котки на майка си. — Изпълнени са с прекалено много достойнство. — Изсмя се, а кучето се преобърна по гръб и оголи корем.
— А ти нямаш никакво достойнство. Точно това ми харесва у теб.
Отбеляза си наум да купи нещо вкусно за кучето. В следващия момент на пътя се появи пикапът на Брена и зави рязко по нейната алея.
— О, значи вече си се запознала с Бети.
— Така ли се казва? — Джуд се надяваше усмивката й да не е толкова глупава, колкото се чувстваше, когато кучето зарови гальовно нос в ръката й. — Много е дружелюбна.
— Има особена слабост към дамите. — Подпряла ръце на отворения прозорец, Брена облегна брадичка на тях. Чудеше се защо жената изглежда смутена, че са я заловили как гали куче. — Обичаш кучета, така ли?
— Явно.
— Когато вече не е добре дошла, просто я избутваш през портата и тя ще се прибере вкъщи. Нашата Бети винаги разбира кога се държат мило с нея и няма нищо против да се възползва.
— Чудесна компания е, но дали не лишавам майка ти от присъствието й.
— В момента е достатъчно заета, за да се пита къде ли е Бети. Хладилникът пак се развали. Тръгнала съм да го ритна. Не те видях в кръчмата през седмицата.
— О, не. Работех. Почти не съм излизала.
— Но днес се каниш да го направиш — кимна тя към чантата на Джуд.
— Мислех да отида с колата до Уотърфорд да потърся книги по градинарство.
— О, няма смисъл да ходиш чак там, освен ако не си си го наумила твърдо. Ела у дома и поговори с мама, докато се занимавам с хладилника. Ще й бъде приятно, а и ще ме предпазиш от въпросите й.
— Едва ли очаква гости. Не бих искала…
— Вратата винаги е отворена.
Тази жена е толкова странна, помисли си Брена. Почти никога не изрича наведнъж повече от няколко думи освен ако не й ги теглиш с ченгел. Според Брена определено мисис Моли О’Тул би била в състояние да извлече някаква информация от нея.
— Хайде, качвай се — покани тя и свирна на кучето. Бети излая радостно, втурна се към пикапа и елегантно скочи отзад.
Джуд трескаво търсеше някакво учтиво извинение, но всичко, което й хрумваше, й се струваше сковано и грубо. Усмихна се плахо, спусна резето на портата и отиде до пикапа.
— Сигурна ли си, че няма да преча?
— Напълно.
Брена й се усмихна насърчително, изчака я да се качи и излезе на заден ход от алеята.
— Господи! Какво?
Бренда рязко натисна спирачките, а Джуд опря ръце на таблото, преди да забие глава в предното стъкло. Не бе имала време да сложи предпазния колан.
— Ти… — Опитвайки се да регулира дишането си, Джуд бързо препаса колана. — Никога ли не се притесняваш, че по пътя може да идва кола?
Брена се засмя с цяло гърло и потупа Джуд приятелски по рамото.
— Е, нямаше, нали? Не се притеснявай. Ще те откарам цяла. Обувките ти са прекрасни — добави тя, макар да не вярваше, че са толкова удобни, колкото ботушите й.
— Дарси се обзалага, че носиш обувки, правени в Италия. Така ли е?
— Ами… — Леко намръщена, Джуд погледна към спретнатите си черни мокасини. — Всъщност — да.
— Дарси е запалена по модата. Обожава да разглежда списания и каталози. Като момичета доста мечтаехме над тях.
— Тя е изключително красива.
— О, да, определено. Всички от семейство Галахър са подчертано привлекателни.
— Странно — такива симпатични хора, а не са обвързани по-специално с никого.
Още докато го изричаше, стараейки се да звучи колкото възможно по-непринудено, се наруга мислено за проявеното любопитство.
— Дарси не се интересува — никога не се е интересувала от местните ергени. Най-много да пофлиртува с някой. Ейдан… — Сви рамене. — Откакто се върна сякаш се е оженил за кръчмата. Или е изключително дискретен. Шон…
Челото на Брена се свъси, докато поемаше по алеята към тяхната къща.
— Не вижда дори пред носа си, ако питаш мен.