— Истина е. Бренда скочи и звучно целуна майка си по бузата. — Ще се погрижа за хладилника, мамо. Ще го направя като нов.
— Не е работил като нов откакто се роди Алис Мей, а това лято тя навършва петнадесет. Бягай там преди млякото да се вкисне. Добро момиче е моята Брена — продължи Моли, когато дъщеря й излезе. — Всичките ми дъщери са такива. Ще вземеш ли бисквитки с чая, госпожице Мърей? Вчера ги пекох.
— Благодаря. Моля, наричайте ме Джуд.
— Добре, но пък ти ми викай Моли. Приятно е да имаш отново съседка в къщурката на Хълма на феите. Старата Мод щеше да е доволна. Нямаше да й е приятно къщата да е празна. Не, за теб няма, шишко.
Последните думи Моли отправи към котката, скочила върху облегалката на стола й. Бързо-бързо я бутна на пода, но все пак я почеса зад ушите.
— Имаш чудесна къща. Много ми е приятно да я гледам, когато се разхождам.
— Доста е пристроявана, но ни устройва. — Моли наля чая в хубави порцеланови чаши и се усмихна, докато поставяше обратно чайника. — Моят Майк все добавяше по някоя стая, а когато Брена порасна достатъчно, за да върти чука, двамата се съюзиха срещу мен и започнаха да правят с къщата каквото искат.
— С толкова много деца ви е било нужно повече пространство предполагам. — Джуд пое чашата с чай и две изпечени до златисто бисквити. — Брена спомена, че имаш пет дъщери.
— Пет, но понякога ми се струват двадесет, особено като се съберат всичките. Брена е най-голямата, любимка е на баща си. Морийн ще се жени през есента. Подлудява ни с приготовленията и с дрязгите с нейния млад мъж, а Пати, току-що се сгоди за Кевин Рейли. Сигурна съм, че не след дълго и тя ще ни прекара през същите мъки като Морийн. А Мери Кейт е в университета в Дъблин. Учи компютри и разни други работи. Малката Алис Мей — изтърсачката — прекарва цялото си време с животните. Постоянно ме уговаря да приберем всяко ранено пиле в областта. — Моли направи пауза. — Но не са ли наоколо, страшно много ми липсват. Както съм сигурна, че и ти липсваш на майка си сега.
Джуд издаде неопределен звук. Майка й положително мислеше за нея, но чак активно да усеща липсата й — едва ли. При начина на живот, който водеха родителите й, не си го представяше.
— Аз…
Джуд млъкна — откъм задната част на къщата се чуха високи, яростни ругатни.
— Мамицата ти, коварно чудовище такова. Ще те изхвърля със собствените си ръце да се потрошиш по скалите.
— Брена прилича на баща си и в други отношения — продължи Моли и отпи от чая, докато ругатните и заканите на дъщеря й ехтяха над ударите и трясъците. — Добро, умно момиче е, но понякога бързо си изпуска нервите. Спомена ми, че се интересуваш от цветя.
— Да — Джуд прочисти гърлото си; ругатните продължаваха да ехтят. Искам да кажа, не знам много за градинарството, но ми се ще да поддържам цветята около къщурката. Канех се да си купя някои книги.
— Чудесно. Човек може да научи много от книгите. Брена обаче е готова да я вържеш по лице върху мравуняк, но не и да прочете някакви указания. Предпочита да разглоби нещо на части. Аз самата разбирам малко от градинарство. Ако искаш, да се поразходим и да видиш какво съм направила. После ще ми кажеш какво точно те интересува.
Джуд остави чашата.
— Наистина ще ми бъде много приятно.
— Чудесно. Да оставим Брена да фучи и трещи, преди да си го изкара на нас. — Надигна се, но видимо се поколеба. — Мога ли да видя ръцете ти?
— Ръцете ми?
Озадачена, Джуд ги протегна и се изненада, че Моли ги стисна здраво.
Старата Мод имаше като твоите ръце. Бяха, разбира се, набръчкани и изкривени от артрита, но бяха тесни и елегантни. На младини пръстите й сигурно са били дълги и прави като твоите. Ще се справиш, Джуд. — Моли задържа ръцете й още малко. Очите им се срещнаха. Имаш добри ръце за градинарство.
— Искам да се справя добре — изтърси Джуд, изненадвайки сама себе си.
Очите на Моли се стоплиха.
— Тогава ще се справиш.
Следващият час бе наистина чудесен. Омагьосана от цветята и запленена от безкрайното търпение на Моли, Джуд се отърси от всякаква стеснителност и резервираност.
— Онова там с нежните листа е ралица. Ще разцъфне с меки разнообразни цветове — обясняваше Моли, — а онези чаровни двуцветни камбанки са кандилчета. — Посочваше и други, все с хубави имена — далия, равнец.
Джуд знаеше, че ще забрави имената или ще обърка, но бе истинско чудо да научава кои ще разцъфнат през пролетта, кои ще изчакат лятото; кои са по-издръжливи, кои — крехки; кои привличат пчелите, кои пеперудите.
Не се притесняваше да задава и най-елементарни въпроси. Моли се усмихваше, кимаше и обясняваше.