— Исках.
Отметна черните си коси, извръщайки се, за да застане с лице към него. Подхожда му да е на това място, помисли си тя — при древността и светостта, при песните за битки и слава.
Къде ли, запита се, на нея й подхожда да бъде. Влезе в старата руина — отгоре небето се издигаше над главата й като покрив.
— Вероятно се опитва да ми даде урок: как за шест месеца, или по-малко, да се превърна в Джуд.
— Научаваш ли го?
— Може би.
Прокара пръст по издялан надпис и за миг — само миг усети топлина.
— Каква трябва да бъде Джуд?
— Въпросът е прекалено общ и предполага прекалено прости отговори: щастлива, здрава, да има успех.
— Не си ли щастлива?
— Аз… — Пръстите й отново затанцуваха върху камъка. После се отдръпнаха. — Не бях щастлива, докато преподавах… Поне накрая беше така. Не ме биваше особено. Обезкуражително е да не си добър в нещо, което си избрал за кариера за цял живот.
— Животът е почти изцяло пред теб. Разполагаш с време да направиш нов избор. Но се обзалагам, че си се справяла по-добре, отколкото твърдиш.
Погледна го косо, после тръгна да излиза.
— Защо мислиш така?
— Защото през времето, което прекарвам с теб, те слушам и те опознавам.
— А защо си прекарваш времето с мен, Ейдан?
— Защото те харесвам.
Тя отново поклати глава.
— Не ме познаваш. Самата аз още не съм се разгадала напълно. Не е възможно ти да ме познаваш.
— Харесвам каквото виждам.
— Значи е физическо привличане.
Веждите му отново бързо се свъсиха.
— Това представлява ли някакъв проблем за теб?
— Всъщност — да. — Въпреки всичко успя да се извърне и да го погледне. — Но работя върху него в момента.
— Е, надявам се да поработиш бързо, защото искам да ти се насладя.
Дъхът й секна. Наложи си бавно да издиша.
— Не знам какво да ти отговоря. Никога досега не съм водила подобен разговор. Не знам какво да кажа, струва ми се, че всичко ще прозвучи страшно глупаво.
Той се намръщи и пристъпи към нея.
— Защо да прозвучи глупаво, ако го мислиш?
— Защото имам навика да изтърсвам глупости, когато съм нервна.
Напъха цветето по-дълбоко в косите й, понеже вятърът почти го бе отнесъл.
— Мислех, че когато си нервна, пееш?
— Правя или едното, или другото — промърмори тя и стъпи назад, както й се стори на безопасно разстояние.
— В момента нервна ли си?
— Да! — Господи! Съзнаваше, че ще започне да заеква. Вдигна ръце, за да го задържи надалеч. — Просто престани. Никога не съм се чувствала така.
— Мигновено привличане.
— Вярвам в него казах ти го и отговаря на истината, но никога не съм го изпитвала. Трябва да премисля нещата.
— Защо? — Беше изключително лесно да протегне ръце, да я хване за китките и да я притегли към себе си. — Защо просто не се отпуснеш? Нали знаеш, че ще ти бъде добре? Пулсът ти е ускорен. — Палецът му се плъзна по китката й. — Приятно ми е да те усещам как се сепваш така, да виждам как очите ти се замъгляват и потъмняват. Защо този път ти не ме целунеш и да видим какво ще стане?
— Не ме бива колкото теб.
Сега вече той се засмя.
— Господи! Ама и теб си те бива. Остави аз да реша дали го умееш или не. Хайде, целуни ме, Джуд. Какво ще се случи след това, зависи от теб.
Тя определено искаше да го стори. Искаше да усети устните му отново върху своите; формата им, вкуса им. В момента бяха извити закачливо нагоре, а в очите му играеха весели пламъчета. Забавление, помисли си тя. Защо да не е просто забавление?
Пръстите му продължаваха леко да обгръщат китките й; тя се приближи към него, а той не откъсваше очи от лицето й. Надигна се на пръсти очите му продължаваха да я следят. Отпусна леко глава назад и докосна устните му със своите.
— Защо не го направиш отново?
И тя го послуша. Беше като омагьосана — очите му, така отворени, я предизвикваха и тя да не притваря своите. Този път остана по-дълго с прилепнали към негови устни; мръдна наляво, после — надясно. Изпълни я очарование. Само за опит разтвори леко зъби и гризна долна му устна. Някъде много отдалеч дочу собствения си възглас на наслада.
Очите му бяха така сини, така живи — като водата ширнала се до хоризонта. Стори й се, че целият й свят обагря в този единствен прекрасен цвят. Сърцето й започна да бие учестено, погледът и се замрежи, както се случи при първото посещение на гроба на Мод.
Произнесе името му тихо като въздишка, после го обгърна с ръце.
Той беше потресен. Внезапната топлина, избликът сила, който се излъчваше от Джуд, го притегли като въже.
Ръцете му се плъзнаха нагоре: по бедрата й, по гърба, по косите й, в които вплете пръсти. От плахо докосване целувката прерасна в диво страстно привличане, телата им се напрегнаха, пулсът и на двамата се учести.