Тя се загуби в топлата вълна от усещания. Или може би откри затворената в себе си Джуд подобно на глас, заключен в сребърна кутия.
По-късно щеше да се кълне, че е чула как камъните пеят.
Зарови лице в извивката на врата му и започна да вдишва аромата му сякаш пиеше живителна вода.
— Всичко е прекалено бързо. — Още докато го произнасяше, тя го обгърна с ръце. Не съм в състояние да дишам, да мисля. Не вярвам на онова, което става с тялото ми.
Той леко се засмя и зарови нос в косите й.
— Ако е като онова, което става в мен, всеки момент и двамата ще експлодираме. Скъпа, можем да се озовем в къщурката след броени минути и веднага след това в леглото. И двамата ще се почувстваме по-добре, обещавам ти.
— Не се съмнявам, но…
— …не би го направила толкова бързо, иначе няма да си Джуд.
Макар да му струваше усилие, той се отдръпна, за да разгледа лицето й. Много повече от хубаво е, реши той този път. Защо, запита се, тя сякаш не съзнава колко е хубава?
Именно по тази причина щяха да са необходими повече време и грижи.
— Харесвам те, Джуд. Казвал съм ти го и преди. Имаш нужда от ухажване.
Тя не успя да определи дали е смаяна, развеселена или ядосана.
— Определено не е така!
— Напротив. Имаш нужда от цветя, думи, откраднати целувки и разходки в меко време. Джуд Франсис иска да я ухажват и аз ще го правя. Виж си лицето. — Хвана я за брадичката, както възрастен хваща навъсено дете, и тя прецени, че обидата надделява. — Ето, сега се цупиш.
— Нищо подобно.
Искаше да извърне лице, за да се освободи, но той я стисна по-здраво и решително я целуна по устните.
— Виждам те, скъпа. Ако това не е истинско цупене, аз съм шотландец. Мислиш, че ти се присмивам, но съвсем не е така… Какво имаш против романтиката? Самият аз бих искал да я изпитам.
Гласът му стана топъл и богат като сгрято уиски.
— Ще ме гледаш ли дълго от другия край на помещението, ще ми се усмихваш ли нежно, ще ме хващаш ли за ръката, ще ме целуваш ли страстно и отчаяно в сенките? Ще ме докосваш ли… — Върховете на пръстите му се плъзнаха по извивката на гърдите й и сърцето и за малко да спре. — …тайничко?
— Не съм дошла тук да търся романтика.
Наистина ли, запита се той. С интереса й към легенди, митове и приказки.
— Независимо дали я търсиш или не, ще я получиш. — В това отношение бе взел твърдо решение. — И когато те любя за пръв път, ще бъде дълго, бавно и сладостно. Обещавам ти. А сега тръгни обратно с мен, защото ме гледаш така, че ще ме накараш да наруша току-що даденото обещание.
— Просто искаш ти да контролираш положението.
Отново взе ръката й по най-приятелски и влудяващ начин.
— Сигурно съм свикнал да се държа така. Но щом желаеш ти да поемеш нещата в свои ръце и да ме съблазниш скъпа Джуд, готов съм да се подчиня.
Тя се засмя, по дяволите, преди да успее да се спре.
— Убедена съм, че и двамата ни чака много работа.
— Но ти ще дойдеш да ме видиш — настоя той, когато тръгнаха. — Ще седиш пред чаша вино в кръчмата ми, да ми дадеш възможност да те гледам и да страдам.
— Господи, какъв ирландец си само! — прошепна тя.
— До мозъка на костите. — Вдигна ръката й и гризна китката и. — И, между другото, Джуд, страшно добре целуваш.
— Хммм…
Просто не й хрумна по-безопасен отговор.
Все пак тя отиде в кръчмата. Седеше и слуша всевъзможни разкази. През следващите няколко дни, докато пролетта се настаняваше по-трайно в Ардмор, често виждаха Джуд вечер или следобед в кръчмата за час-два. Слушаше и си водеше бележки. Мълвата се разнесе. Мнозина, които знаеха разни истории, започнаха да й ги разказват.
Изпълни доста ленти и листове. Акуратно ги дешифрираше и анализираше на компютъра си, докато отпива от чая, превърнал се вече в обичайната й напитка.
Понякога сънуваше себе си в истории, пълни с романтика и вълшебство, но го намираше за безобидно. Дори полезно, ако трябва да е докрай откровена. Ако участваше лично в историите, разбираше смисъла и мотивите по-добре.
Не възнамеряваше да губи време, като записва разсъжденията си именно в този вид. В една академична статия няма място за измислици или фантазии. Тя просто изследваше историите, за да намери опорна точка за тезата си, после щеше да пооправи езика и да изтрие случайно попадналите отклонения.
И какво, по дяволите, ще правиш после с тази статия Джуд, попита се тя. Какво наистина смяташ да правиш нея, дори да оправиш езика, да го усъвършенстваш и да го изсушиш? Ще се опиташ да я публикуваш в някое специализирано издание, което абсолютно никой не чете за удоволствие? Или да си организираш турне от лекции?