— Сънувам — промърмори тя тихо със замаяна глава. — Вероятно съм заспала.
— Будна си. — Сега той говореше остро, нетърпеливо. — Погледни поне веднъж по-далеч от носа си, жено. Заслушай се. Това е вълшебство. Но силата му е нищо в сравнение с любовта. Това е труден урок. Отне ми доста време да го науча. Не повтаряй същата грешка. Сега не става въпрос само за твоето сърце.
Той се изправи. Тя продължаваше да стои замръзнала на мястото си. Камъкът на пръстена върху ръката му пръскаше искри сякаш кожата му сияеше.
— Боговете да са ми на помощ, но се налага да разчитам на смъртен да започне всичко, при това — американка Вълшебство е — повтори той. — Затова го погледни и се справи.
Хвърли й последен нетърпелив поглед и вдигна драматично ръце към небето. После изчезна във въздуха.
Сънувах, помисли си тя замаяно, докато се изправяше с мъка. Халюцинирах. Естествено, щом непрекъснато или слушаше приказки и легенди, или ги обработваше сама в къщурката. Възприемаше ги като безобидни, но очевидно са я тласнали в определена посока.
Загледа се в гроба и в новопоявилите се танцуващи с вятъра разноцветни цветя. Нещо проблесна. Наведе се внимателно пъхна ръка сред нежните стръкове. Извади диамант, голям колкото монета от четвърт долар.
Истински, помисли си тя, докато се бореше да нормализира дишането си. Виждаше го, усещаше формата му хладния пламък, скрит в недрата му.
Или беше луда, или току-що проведе втория си разговор с Карик, Принца на феите.
Потрепери и прекара ръка през лицето. Както и да е и в двата случая е луда.
Тогава защо се чувства така дяволски добре?
Тръгна бавно. Стискаше скъпоценния камък, както дете би стискало красиво стъкълце. Изпита потребност да запише цялата случка. Внимателно, сбито. Точно как изглеждаше, какво каза, какво се случи.
А после ще се опита да изгради концепция. Тя е образована жена. Изключено е да не успее да намери някакъв смисъл във всичко това.
Спускайки се по хълма, видя на алеята пред къщурката си малка синя кола — Дарси Галахър точно излизаше с нея.
Беше облечена в джинси и яркочервен пуловер. Косите й се пилееха по гърба като необуздан черен копринен водопад. Бегъл поглед накара Джуд да въздъхне завистливо докато внимателно прибираше диаманта в джоба на панталоните си.
Веднъж, помисли си тя — един-единствен път — да успее да изглежда така нехайно привлекателна и напълно самоуверена. Неволно опипа диаманта и реши, че си струва да заплати с много скъпоценни камъни за това.
Дарси я зърна — с една ръка заслони очи, а с другата й махна.
— Ето те и теб. Била си на разходка, така ли? Денят е ясен, макар да казват, че довечера ще завали.
— Бях на гроба на Мод.
И разговарях с Принца на феите, а преди да изчезне във въздуха ми остави диамант, с който вероятно може да купя малка държава от Третия свят. С бегла усмивка на устните, Джуд реши да запази тази част от информацията за себе си.
— А аз изкарах няколко рунда с Шон. Изпитах желание да се поразходя с колата, та да ми се проветри главата. — Уж небрежно Дарси плъзна поглед по обувките на Джуд — опитваше се да прецени дали отговарят на нейния номер. Тази жена, помисли си Дарси, има фантастичен вкус по отношение на обувките. — Изглеждаш малко бледа — отбеляза тя, когато Джуд съвсем се приближи. — Добре ли си?
— Да, напълно. — Несъзнателно оправи косата си. Бризът бе измъкнал кичури от ластичето и косата й изглеждаше рошава, а не чудесно бухнала като на Дарси. — Защо не влезем да изпием по чаша чай?
— О, би било чудесно, но трябва да се връщам. Ейдан вероятно вече ме кълне. — После се усмихна ослепително.
— Дали пък не би се съгласила да се върнеш с мен — така ще го разсееш и ще забрави да ме скастри, задето съм излязла да се разходя.
— Ами аз… — Не, прецени тя, не е в състояние да се прави с Ейдан Галахър, когато чувства главата си така замаяна. — Наистина е редно да поработя. Имам да прегледам някои записки. — Дарси стисна устни.
— Ама на теб май наистина ти е приятно това, което вършиш, а?
— Да. — Каква изненада, помисли си Джуд. — Да, това, което върша, ми е изключително приятно.
— На твое място бих измислила всевъзможни причини, за да не работя. — Греещите й очи обходиха къщурката, градината, ската на хълма. — И бих умряла от самота съвсем самичка тук.
— О, не, тук е чудесно. Тихо е, гледката е прекрасна. Всичко.
Дарси сви рамене.
— Имаш Чикаго, където да се върнеш.
Усмивката на Джуд се стопи.
— Да. Имам Чикаго, където да се върна.
— Един ден непременно ще отида да го видя. — Дарси облегна на колата. — Както и всички големи градове в Америка. Всички големи градове по света. Ще пътувам първа класа, не си прави илюзии. — Засмя се и поклати главаа Но сега най добре да се връщам, преди Ейдан да е измислил някое пъклено наказание за мен.
— Надявам се да се отбиеш отново, когато разполагаш с повече време.
Влизайки в колата, Дарси отново й се усмихна ослепително.
— Довечера съм свободна, слава на небесата. Ще наминем с Брена по-късно и ще видим в каква каша ще се забъркаме. Като те гледам, една каша не би ти се отразила зле.
Джуд отвори уста, макар да не знаеше какво да каже, но не й се наложи — Дарси включи двигателя и подкара към пътя със същото нехайство, както правеше Брена.