Джуд щеше да се задави с виното — очакваше обидата да доведе до караница, но Дарси само се усмихна хитро.
— И когато го открия, а той трябва да е и богат като Крез, ще го намотая на това тук пръстче. — Показа показалеца на дясната си ръка. — И ще му позволя да се отнася с мен като с кралица.
Брена изсумтя и посегна за още чипс.
— А щом го направиш, ще се почувстваш отегчена до смърт. Дарси е перверзно същество — обясни тя на Джуд. — Именно затова я обичаме толкова. Виж, аз съм обикновена, пряма. Търся мъж, който да ме гледа в очите, да знае какво представлявам… — Отпи и се засмя. — А после очаквам да падне на колене и да ми обещае всичко.
— Те никога не виждат какво представляваш наистина. — Стресната, Джуд се огледа да види кой е заговорил, и откри, че е самата тя.
— Така е? — потвърди Брена и вдигна вежди, докато отново пълнеше чашата на Джуд. — Виждат единствено отражение на собствената си представа. Лека жена или ангел, майка или дете. В зависимост от гледната им точка са склонни да защитават, да завладяват или да експлоатират.
Или си им просто удобна — промърмори тя. — И лесно те захвърлят.
— А твърдиш, че аз съм цинична — ухили се Дарси на Брена. — Теб някога захвърляли ли са те, Джуд?
Кръвта й бе приятно топла, главата й леко се маеше. Ако разсъждаваше логично — това беше от виното. Ала сърцето й — изтерзаното й сърце — подсказваше, че е заради компанията. Момичета. Никога не бе прекарвала такава приятна вечер с момичета.
Вдигна парче чипс, разгледа го, отхапа и въздъхна.
— През юни ще станат три години, откакто се омъжих.
— Омъжила си се?
И Брена, и Дарси се наведоха напред.
— Седем месеца по-късно се прибра и спокойно обяви колко дълбоко съжалява, но бил влюбен в друга. Според него най-добре за всички било да се изнесе същата вечер. Незабавно подадохме молба за развод.
— Господи, каква мижитурка! — Изпълнена със съчувствие, Брена наля на всички вино. — Копеле!
— Всъщност не е такъв. Дори постъпи честно в някакъв смисъл.
— Честно! Как ли пък не! Надявам се да си го одрала жив. — Очите на Дарси заблестяха злобно. — Минали малко повече от шест месеца от сватбата и да вземе да се влюби в друга! Тази змия едва е изчакала да бъдат сменени чаршафите на сватбеното ви ложе. Ти какво направи?
— Какво да направя? — Джуд свъси вежди. — На следващия ден подадох молба за развод.
— И му взе всичко, каквото има?
— Не, разбира се, не. — Искрено шокирана от подобна идея, тя зяпна Дарси. — Всеки си взе своето. Беше много цивилизовано.
Понеже Дарси изглеждаше поразена и неспособна говори, Брена подхвана:
— Ако ме питаш мен, цивилизованите разводи са причина толкова много проклети бракове да свършват по този начин. Аз лично предпочитам хубав скандал, викове и счупени чинии, дори и размяна на юмруци. Обичам ли достатъчно мъж, за да дам обет да стана част от неговия живот, определено ще се погрижа да ми плати с плът и кръв, ако реши да ме изхвърли.
— Аз не го обичах. — В момента, в който изрече думите, Джуд отново се учуди на себе си. — Искам да кажа… Не знам дали го обичах. Господи, ужасно е, чудовищно. Току-що го осъзнах. Нямам никаква представа дали съм обичала Уилям.
— Е, твърдя, че е бил копеле. Трябвало е да го изриташ по задника, независимо дали си го обичала или не. — Дарси подбра една от домашните курабийки на Моли О’Тул и захапа с наслада. — Обещавам ти следното — направо се кълна тук и сега: с какъвто и мъж да съм, докато съм с него, аз ще решавам кога ще сложим край на връзката ни. И ако се опита да я приключи преди да съм готова, ще ми плаща за това до края на дните си.
— Мъжете не изоставят жени като теб — подметна Джуд. — Ти си от типа жени, заради които зарязват такива като мен. — Сепна се. — Не исках да кажа… Просто…
— Не се притеснявай. Прозвуча ми по-скоро като комплимент. — И доволна, а не обидена, Дарси потупа Джуд по ръката. — И като слушам развързания ти език, мисля, че си пила достатъчно вино и ще ме оставиш да си поиграя с дрехите ти. Хайде да занесем всичко това горе.
Вероятно защото никога не бе имала сестри, които постоянно да нападат дрешника й, Джуд не знаеше как да реагира. Никоя от приятелките й не бе проявявала особен интерес към дрехите й, освен обичайните коментари по повод ново сако или костюм.
Никога не бе мислила за себе си като човек, който сляпо следва модата — придържаше се към класическите линии и хубавите материи.
Но от приглушените възгласи на Дарси, навряла се в шкафа, излизаше, че притежава съкровищата на Аладин.
— О, виж този пуловер! От кашмир е. — Дарси измъкна масленозелената дреха и си достави удоволствието да го опре до бузата си.