Остави ризата, седна по бельо и наля още вино.
— Е, аз пък си давам сметка кога един мъж посяга към мен и кога към бирата си. — Дарси обърна глава към огледалото. Прецени, че изглежда доста елегантно — истинска дама, на която предстои да ходи по чудесни места и да върши прекрасни неща. — Кога носиш такъв тип костюми, Джуд?
— Ами на събрания, лекции, обеди.
— Обеди — въздъхна Дарси и бавно се завъртя. — В някой шикозен ресторант или зала със сервитьори с бели сака.
— И истинало пилешко — отвърна Джуд с усмивка. — Заедно с най-скучния лектор, когото организационният комитет е успял да открие.
— Струва ти се така, защото си свикнала е такива неща.
— Омръзнали са ми до смърт и ще бъда щастлива от мисълта, че до края на живота си няма да ми се наложи да посетя още едно подобно мероприятие. Не се чувствах добре в академичните среди.
— Нима?
Брена наля още вино на Джуд и облече своя пуловер.
— Ужасно е. Ненавиждам да планирам курсове от лекции, да се готвя за всевъзможни отговори, да оценявам писмени работи. А като капак на всичко — да се съобразявам с политиката на учебното заведение и с протокола му.
— Тогава защо си се занимавала с това?
Отвлечена от мислите си, Джуд погледна към Дарси. Тази жена е така самоуверена.
— Очакваха го от мен — отвърна най-накрая Джуд.
— И винаги ли си правила каквото са очаквали от теб?
Джуд въздъхна дълбоко и отново взе виното си.
— Да, опасявам се.
— Е — възкликна Дарси и изпълнена със симпатия, обви лицето на Джуд с ръце и я целуна. — Това ще го променим.
След втората бутилка вино спалнята приличаше на истинско бойно поле. На Брена й стигна акълът да запали огън, а после да намери сирене и бисквитки. Седна на пода леко разочарована, че обувките на Джуд са й прекалено големи. Не че имаше къде да ги носи, но бяха страшно елегантни.
Изтегната върху леглото, подпряла глава върху брадичката си, Джуд наблюдаваше безкрайните преобличания на Дарси. Озадаченото й изражение караше Джуд да се пита дали е пияна, или просто й се е размекнал мозъкът.
От време на време тихо изхълцваше.
— Първия път — нареждаше Дарси, — беше с Деклан О’Малей. Заклехме се да се обичаме завинаги. Бяхме по на шестнадесет. Направихме го една нощ върху одеяло на плажа — и двамата се бяхме измъкнали от домовете си. Държа да ви кажа, че няма нищо романтично да се въргаляш из пясъка, дори когато си на шестнадесет и си глупав като ряпа.
— Според мен е прекрасно — промълви Джуд замечтано, представяйки си лунната светлина, плясъка на вълните и две млади тела, сияещи от любов. — Какво стана с Деклан О’Малей?
— Ами за нас двамата завинаги продължи около три месеца. После всеки пое по пътя си. Преди две години вкара в беля Джени Дъфи. Ожениха се и след първата си родиха и втора дъщеричка. Изглеждат доста щастливи.
— Бих искала да имам деца.
Джуд се претърколи, за да стигне до чашата си с вино. Започваше да й се струва, че е вкусно като амброзия.
— Когато Уилям и аз го обсъждахме…
— Обсъждали сте го, така ли? — поиска да узнае Брена и като пазител на бутилката взе чашата на Джуд и я напълни отново.
— О, да, по много логичен, практичен и цивилизован начин. Уилям винаги е бил страшно цивилизован.
— Според мен Уилям заслужава ритник в задника.
Брена и подаде чашата. Джуд се отмести, та разплискалото се вино да не капне върху косите й.
— Студентите му го наричаха е уважение господин Уилям Пауърс. Като модерна работеща жена аз запазих фамилното си име, така че при развода нямаше някакви усложнения. Както и да е… За какво говорех?
— Колко цивилизован е бил Уилям Пауърс.
— О, да. Уилям предложи да изчакаме пет до седем години. Тогава, ако обстоятелствата са приемливи, отново да обсъдим дали да имаме дете. Ако решим да имаме, щяхме да направим проучвания за добра детска градина и да изберем най-подходящата, с предучилищни занимания. С установяването на пола на детето щяхме да определим образователната програма до постъпването в колеж.
— Колеж? Преди бебето да се е родило?
— Уилям обичаше да обмисля нещата отрано.
— Според мен е бил пълен глупак.
— Вероятно не е толкова ужасен, колкото го изкарвам — Джуд се намръщи. — Вероятно. Много по-щастлив е с Алисън. — За неин ужас в очите й се появиха сълзи. Просто не бе щастлив с мен.