— Копеле. — Изпълнена със съчувствие, Дарси заряза дрешника и седна на леглото, за да прегърне Джуд през раменете. — Не те е заслужавал.
— Нито за една минута — съгласи се Брена и потупа Джуд по коляното. — Надуто, сковано, високомерно копеле. Ти си сто пъти по-добра от всякаква Алисън.
— Тя е руса — подсмръкна Джуд. — И има крака до сливиците.
— Изрусява се, обзалагам се — обади се Дарси. — А ти имаш чудесни крака. Направо разкошни. Не мога да откъсна очи от тях.
— Сериозно? — попита Джуд и избърса нос с опакото ръката.
— Страхотни са — Брена погали нежно прасеца на Джуд.
— Вероятно всяка вечер си ляга изпълнен със съжаление че те е загубил.
— О, по дяволите — избухна Джуд. — Беше един изключително скучен негодник. Нека Алисън му се радва колкото си иска.
— Сигурно никога няма да успее да се отърве от нея — обяви Дарси и Джуд се усмихна злорадо.
— Е, не съм чула всичко да е чак по мед и масло. — Изтри лицето си с ръце. — Никога не съм имала приятелки, които идват, напиваме се, а после разхвърлят дрехите ми навсякъде.
— Разчитай на нас.
И Дарси я стисна за ръката.
Някъде по време на преполовяването на третата бутилка вино Джуд сподели какво е видяла — какво й се е сторило, че е видяла — в старото гробище.
— Идва по кръвна линия — отсече Дарси компетентно. — Старата Мод имаше видения и често говореше с Добрите хора.
— О, я стига.
При възклицанието на Джуд Дарси само стрелна едната си изящна вежда нагоре.
— И го казва жената, току-що описала две срещи с Принца на феите?
— Не съм твърдяла такова нещо. Просто споменах, че срещнах този странен мъж два пъти. Или поне така ми се стори. Опасявам се, че имам тумор в мозъка.
При това предположение Брена направи гримаса.
— Глупости. Здрава си като вол.
— Ако това не е обяснението, ако няма физическа причина, тогава просто полудявам. Аз съм психолог напомни им тя. — Е, бях. Посредствен, вярно, но имам достатъчно опит да разпозная симптомите на сериозно умствено разстройство.
— Защо мислиш така? — настойчиво попита Брена. — Доколкото виждам, ти си изключително разумна жена. Мама смята, че заради това и заради изисканите ти маниери, ще ми окажеш добро влияние. — И тя тупна весело Джуд по рамото. — А и без това те харесвам.
— Наистина ме харесваш, нали?
— Разбира се. Както и Дарси. И не само заради хубавите ти дрехи.
— Естествено, че не харесвам Джуд единствено заради дрехите й. — Дарси се възмути от самата идея. — Харесвам я и заради дрънкулките, и джунджурийките й. — Запревива се от смях, преди да продължи: — Шегувам се. Разбира се, че те харесваме, Джуд. Страшно забавно е човек да е с теб. А е истинска загадка да се разбере за какво говориш почти през половината време.
— Колко сте мили! — Очите й отново се насълзиха. — Толкова е хубаво да имаш приятелки, особено когато или умираш от рак на мозъка, или се държиш като напълно побъркана.
— Ти не си нито едното, нито другото. Видяла си Карик — обяви Брена. — Броди по хълмовете и чака лейди Гуен да го последва.
— Наистина ли го вярваш? — Сега това й се струваше възможно, и то по начин, който само допреди часове изключваше. Вярвате ли в дворци на феи, призраци и магии, които траят векове? Не го казвате само, за да се почувствам по-добре, нали?
— Не. — Загърната в плътния халат на Джуд, Брена посегна към остатъците от шоколада. — Вярвам в доста неща, докато не се докаже обратното. Доколкото ми е известно, досега никой не е доказал категорично, че под хълмовете наоколо няма дворци на феи.
— Да! — Изпълнена с ентусиазъм, породен от виното Джуд тупна Брена по рамото. — Точно така смятам и аз. Легендите се препредават и самото им повторение често кара да ги възприемаш като истина. Историческият крал Артур се превръща в Артур от легендите с магическите мечове и Мерлин. Знахарките, лечителните от селата стават вещици и така нататък. Човешката склонност да украсява, да разширява фантазията, за да стане тя по-привлекателна, я превръща в легенда, а после определени социални групи я приемат в културата си като факт.
— Чуй я само. Говори така забавно. — Дарси, очарована от кашмирения пуловер на гърба си, сви устни и се замисли. Джуд, мила, сигурна съм, че в думите ти има нещо дълбоко и стойностно, независимо от твърденията ти колко посредствен психолог си била. Но в момента всичко ми звучи като глупост. Видя ли днес Карик от духовете или не?
— Видях някого. Не ми каза името си.
— И този някой изчезна ли пред очите ти във въздуха?
Джуд свъси вежди.
— Стори ми се, че изчезна, но…
— Не, не. Никакво „но“. Само факти. Нали така се прави, когато се говори логично? Щом е говорил с теб, значи иска нещо от теб, защото през целия си живот не съм чула да е говорил с никого освен със Старата Мод. А ти, Брена?