Беше прекарала най-хубавата нощ през живота си. Не я интересуваше колко патетично звучи, прецени тя, подлагайки глава под топлата струя. Беше възхитително — приказките, смеха, глупостите. Тези две интересни жени бяха дошли при нея, бяха й се радвали, бяха я накарали да се почувства част от тях.
Приятелство. Оказа се толкова просто. И не е свързано с училището, което е посещавала, с какво си изкарва прехраната, къде е израснала. Единственото важно беше коя е тя, какво има да каже, как се чувства.
И не на последно място какво има в гардероба си, добави Джуд и се разсмя. Но дрехите й представляват отражение на нейното собствено аз, нали? Поне отражение на това как се вижда. И защо да не е поласкана, че красавица като Дарси Галахър се възхищава от дрехите й?
Все така усмихната, излезе изпод душа и започна да се суши, после взе два аспирина от шкафчето. Загърна се с кърпата, като изчисли, че ще открие нещо за обличане още докато прекосява спалнята. От косите й капеше вода. Пристъпи към коридора.
Първият й писък прозвуча така остро, че можеше да чупи стъкло. Определено одра гърлото й и накара изтрадалата й глава да се завърти. Вторият прозвуча по-скоро като вик. Притискаше здраво кърпата и зяпаше Ейдан.
— Извинявай, че те стреснах, скъпа, но наистина почуках — и на предната, и на задната врата преди да вляза.
— Бях… Бях в банята.
— Виждам.
Каква наслада за очите е тя, помисли Ейдан — цялата розова, влажна и с разпилени по раменете мокри коси. Гъсти, лъскави и кестеняви до бялата кожа.
Наложи си да призове цялата си воля, за да не пристъпи напред и да не я захапе някъде.
— Не можеш… Не можеш просто така да влезеш.
— Но задната врата беше отключена — нещо обичайно за тези места. — Продължаваше да се усмихва и да я гледа право в очите. Макар да бе изкусително — дори повече от изкусително — да плъзне поглед и да я огледа. — А и видях пикапа на Брена отпред. Затова реших, че заедно с Дарси са още тук. Още са вътре, нали?
— Да, но…
— Трябва да взема Дарси. Днес е обедна смяна, а обикновено е склонна да забравя тези неща.
— Не сме облечени.
— Виждам, скъпа, и се постарах да не го коментирам. Но след като го спомена, държа да ти кажа, че изглеждаш прекрасно тази сутрин. Свежа като роза и… — Пристъпи по-близо и подуши. — И два пъти по-ароматна.
— Как да спи човек при толкова много приказки! — Джуд подскочи, когато гласът на Брена долетя от спалнята. — Ейдан, целуни я, за Бога, и престани да бръщолевиш, заболяха ме ушите.
— Ами точно си подготвях почвата в тази посока.
— Не!
Джуд го изрече така пискливо, че й се прииска да я погребат жива. Най-доброто, което успя да направи, бе да се втурне в спалнята и да грабне пуловер. Преди да открие панталон сред купчините, Ейдан застана зад гърба й.
— Милостиви Боже, какъв тайнствен женски ритуал води до такива резултати?
— Господи, Ейдан, млъкни, ако обичаш. Главата ми ще падне от раменете — обади се Брена.
Той приклекна до разпилените червени коси.
— Знаеш, че ако прекалиш с вино, те заболява главата, момиче.
— Нямаше бира — промърмори в отговор.
— Затова донесох от прочутия балсам на Галахър.
— Сериозно ли? — Тя се претърколи, извърна бледото с лице с блеснали очи към него и го хвана за ръката. — Наистина ли? Господ да те благослови, Ейдан. Този мъж е същински светец, Джуд. Светец ти казвам. Трябва да му издигнат паметник на площада в Ардмор.
— Когато се изправиш на крака, иди в кухнята. — Донесох буркан от балсама за всеки случай. — Целуна Брена леко по челото. — А сега — къде е сестра ми?
— В кабинета, във втората спалня — обади се Джуд. Надяваше се тонът й да е пълен с хладно достойнство, докато притискаше дрехите към гърдите си.
— Вътре има ли много чупливи неща?
— Моля?
Ейдан се надигна.
— Не обръщай внимание на виковете и трясъците. Ще се постарая щетите да са минимални.
— Какво искаше да каже? — просъска Джуд въпроса в момента, когато той напускаше стаята, и се хвърли да измъкне чифт панталони.
— О… — Брена се прозина шумно. Дарси никога не е особено весела, когато се буди.
При първия писък Брена запуши уши с ръце и простена. Изплашена, Джуд нахлузи пуловера и се отправи бързо към мястото, откъдето долитаха трясъци и ругатни.
— Махни си ръцете от мен, злодей такъв. Ще те ритам по задника оттук до вторник.
— Ако не станеш от леглото и не дойдеш на работа, твоят задник ще получи ритниците, момиче.
Думите и злият тон я стреснаха, но те не бяха нищо в сравнение с онова, което видя. Джуд нахълта в стаята точно в момента, когато Ейдан, със сурово и решително изражение, извлече от леглото полуголата Дарси.