— Е, успявам някак да преживявам ден след ден, без да се нахвърлям върху мазно свинско месо.
— Малко сме хапливи сутрин, така ли? Нямаше да си толкова заядлива, ако закусваше както трябва. Но ще видя какво мога да направя за теб.
Тя се извърна, готова да го скастри, но със свободната си ръка той хвана тила й и я придърпа към себе си, после леко ухапа долната й устна. Преди да успее да се съвземе, последва дълга, мека целувка, която прогони и малкото останали в главата й мисли.
— Непременно ли трябва да правиш това преди закуска? — поиска да узнае Брена.
— Да. — Ейдан прокара великолепната си ръка на долу по гръбнака на Джуд, а после — отново нагоре. — А и после това, ако нещата се развиват както искам.
— Стига ни, че нахълта тук и ни събуди — изкоментира Брена навъсено. Насочи се направо към буркана и сипа си малко от балсама на Галахър. Изпи го наведнъж в погледна Ейдан с присвити очи. — Е, приготвяш ли закуската?
— Ей сега. Тази сутрин изглеждаш малко кисела, Мери Брена. Искаш ли и ти целувка?
Тя изсумтя, после му се ухили.
— Не бих имала нищо против.
Той остави яйцата и пристъпи към нея. Вдигна я за лактите — тя изпищя — и звучно целуна устните й.
— Ето, по страните ти се появи цвят.
— Това е заради другия балсам на Галахър — обяви тя и го накара да се разсмее.
— Старая се да доставям удоволствие. Сестра ми на крака ли е вече?
— В банята е и продължава да те ругае. Както щях да правя и аз, ако не раздаваше така щедро целувки.
— Ако Господ не е искал женските устни да бъдат целувани, нямаше да ги прави толкова леснодостъпни. Има ли картофи в килера, Джуд?
— Май да.
Щедро раздава целувки, така ли? Беше й приятно и забавно да наблюдава дружелюбната му игривост, но сега се запита какво точно означава щедро да раздава целувки. В това време Ейдан изчисти няколко картофа и ги сложи в тенджерата да се варят. Дали означава, че притегля в прегръдките си всяка жена? Определено разполага с чар да го прави.
А и с умения.
Както и с външен вид.
Какво значение има? Между тях не съществува нещо, което да се нарече връзка. Тя не желае да има връзка. Не я желае истински.
Просто иска да знае дали е една от многото, или — поне един-единствен път — е нещо специално. Поне веднъж в живота си да е специална за някого.
— Къде се отнесе? — попита я Ейдан.
Джуд се сепна и си забрани да се изчервява.
— Никъде.
Захвана се да приготвя кафето и се опита да не се чувства странно, докато Брена ровичкаше из шкафовете за чинии и чаши.
Никога не бе познавала хора, които да се държат в дома й така леко и свойски. Изненада се от откритието, че й харесва. Караше я да се чувства част от нещо приятелско и задушевно.
Няма значение, че сръчната във всичко Брена е в състояние да засрами добре програмиран робот. Няма значение, че красивата Дарси прави всички други жени да изглеждат скучни.
Дори няма значение дали всеки ден от седмицата Ейдан целува по сто жени преди закуска.
Неизвестно как, само за няколко кратки седмици, те бяха станали нейни приятели. И сякаш не очакваха от нея да е нещо друго освен онова, което представлява.
Това бе мъничко, но скъпоценно чудо.
— Защо не долавям миризмата на пържен бекон? — попита Дарси, влизайки в кухнята.
— Тя няма бекон — отвърна й Ейдан.
Джуд се усмихна, докато Дарси си наливаше кафе.
— Ще купя. За следващия път.
Приятното чувство не я напусна цял ден. Усещаше топлина и тиха радост. По време на закуската се уговориха с Дарси да отидат до Дъблин на пазар с колата, да вечеря със семейство О’Тул в неделя и с Ейдан още един път да разказва легенди.
Не я поканиха да се отбие в кръчмата същата вечер, от само себе си се разбираше, че ще го стори. Беше толкова по-добре. Когато си част от нещо, разсъждаваше тя, не налага да те канят специално.
Кухнята ухаеше на пържени яйца, картофи и кафе. Камбанките пред вратата тихо пееха от лекия бриз. Надигна се да направи ново кафе и зърна как отвън Бети препуска след заек, който бягаше по осеяния с диви цветя склон на хълма.
Джуд запази всички тези образи в съзнанието си и си обеща да ги привиква всеки път, почувства ли се унила в самотна.
По-късно, когато седна да работи, й се стори, че къщата продължава да съхранява топлината и енергията. В дневника си записа:
Странно защо никога не съм си давала сметка, че точно това желая. Дом. Място, където хора, които са ми приятни и на които аз съм приятна, да идват, когато поискат. И да се чувстват удобно и спокойно. Дали пък, когато така внезапно пристигнах в Ирландия, не съм търсила не точно истинско уединение, а това, което изживях през последните, няколко часа: другарство, смях, шеги и… романтика.