Смаяна от така нехарактерната злоба в тона на майка й, Джуд прихна.
— Говориш ужасни неща, но страшно ми допада. Представа нямах за истинското ти отношението към него.
— Баща ти и аз се постарахме да запазим приличие, та да е по-лесно за теб. Положително не ти е било приятно при срещи е общи познати и колеги. Ти обаче запази достойнство. Гордеехме се с теб.
Достойнство, замисли се Джуд. Да, те винаги се бяха гордели с нейното достойнство. Така че как би могла да ги разочарова като изпадне в дива ярост или направи скандал на обществено място?
— Благодаря ви.
— Според мен демонстрира страхотна сила, като не допусна главата ти да клюмне. А си представям какво ти е струвало. Сигурно ти е изглеждало наложително да напуснеш службата и да се махнеш от университета. Да започнеш отново.
— Май не сте разбрали…
— Напротив, Джуд. Той те нарани.
Толкова просто беше, даде си сметка Джуд, и усети сълзи очите си. Защо не повярва, че семейството и ще застане до нея?
— Мислех, че ме обвинявате…
— За какво, за Бога, да те обвиняваме? Честно казано, баща ти дори заплаши да удари Уилям. Макар и рядко, ирландската му кръв се обажда. Трябваше ми доста време, да го успокоя.
Джуд си представи как пълният й с достойнство баща замахва към пълния с достойнство Уилям. Направо невероятно.
— Не мога да ти опиша колко по-добре ме накара да се почувствам.
— Никога не казах нищо, защото изглеждаше твърдо решена да направиш всичко напълно цивилизовано. И сега се надявам да не се разстроиш, но наистина не желая да го научиш от други.
Стомахът на Джуд отново се сви.
— Кое?
— Уилям и новата му съпруга също възнамеряват да възползват от ваканцията в края на семестъра. Отиват в Индия за две седмици. Представи си само! Уилям радостно разказва наляво и надясно каква екзотична екскурзия ще си направят преди да се установят. Джуд, през октомври ще си имат бебе.
Тежестта от стомаха й се плъзна направо в краката.
— Разбирам.
— Този мъж се държи като пълен глупак. Показва разпечатка от видеозона като семейна снимка. Купил й е натруфен пръстен, за да отбележи събитието. Държи се като че ли това е първата жена, която носи дете.
— Просто е изключително щастлив, това е.
— Радвам се, че го приемаш така добре. Лично аз съм бясна. Имаме общи познати и неговото самодоволство… Получава се неловко при някои светски събирания. Очаквах да прояви повече такт. — Линда замълча, очевидно да овладее нервите си. След малко подхвана отново с нежен тон: — Не си заслужава да мислиш за него, Джуд, не си давах сметка за това преди да се омъжиш за него. Съжалявам.
— И аз — промълви тя. — Но моля те, майко, не се тревожи. Всичко вече е минало. Притеснявам се само, че от време на време е неприятно за вас.
— О, аз съм в състояние да се справя. И както ти споменах — просто не исках да го узнаеш от друг. Но сега разбирам — не е трябвало да се тревожа, че ще се разстроиш или ще се почувстваш отново наранена. Честно казано, не знаех дали ще го преодолееш някога. Радвам се, че си толкова разумна. Както обикновено.
— Да, разумната Джуд — промълви тя, макар нещо горещо да се загнезди в гърлото й. — Напълно. Дори си дай труда специално да го поздравиш от мен следващия път когато го видиш.
— Ще го сторя. И наистина се радвам, че си щастлива, Джуд. Баща ти или аз ще ти се обадим, щом се върнем от Ню Йорк.
— Добре. И прекарайте чудесно. Поздрави на татко.
— Непременно.
Оставяйки слушалката, Джуд се почувства парализирана. Замръзнала. Усещаше кожата си измръзнала, кръвта застинала. Нещо погълна цялата топлина, удоволствието и простата наслада, която усещаше от сутринта. Подозираше, че е отчаяние.
Уилям ще отлети за Индия с хубавата си нова съпруга. Ще се къпят в синия океан, ще се разхождат по пясъчни брегове при пълнолуние, хванати ръка за ръка, със замечтани очи.
Уилям примира от щастие заради предстоящото бащинство, хвали се с хубостта на жена си, чете заедно с Алисън книжки за отглеждането на бебета и търси име. Глези бъдещата майка със скъпи пръстени, цветя и дълги излежавания в леглото в неделя, след което й поднася прясно изцеден портокалов сок и кроасан.
Виждаше го отлично, благодарение на проклетото си въображение. Обикновено затвореният Уилям обсипва жена си с внимание. Резервираният Уилям разказва на почти непознати за предстоящото страхотно събитие.
Известният с пресметливостта си Уилям дава пари за пръстен.
Копеле.
Счупи на две молива в ръката си и го запокити в стената. Едва когато рязко скочи от стола, при което го бутна и той падна на пода, си даде сметка, че не изпитва отчаяние, а гняв. Разтърсващ гняв.