Той смени местата им и я притисна към вратата. Решително обви лицето й с длани. Каквото и да му диктуваше тялото, сърцето и умът му подсказваха друго. Той е мъж, който предпочита да следва сърцето си.
— Може и да те докосна, но никога няма да те любя, ако не ми кажеш какво те тревожи.
— Нищо не ме тревожи — просъска тя. В следващия миг избухна в сълзи.
— О, скъпа. — По-лесно е да утешиш една жена, отколкото да й устоиш. Прегърна я нежно и я притисна в обятията си. — Кой те нарани, a ghra?
— Нищо няма. Глупаво постъпих. Извинявай.
— Разбира се, че има нещо и въобще не е глупаво. Кажи ми кое те направи така тъжна, mavourneen?
Дъхът й секна. Отчаяно зарови лице в рамото му. Беше силно като скала и утешаващо като възглавница.
— Съпругът ми и жена му ще ходят в Индия и ще си имат бебе.
— Какво? — Думата се изстреля като куршум от устата му, докато я отдалечаваше от себе си. — Имаш съпруг?
— Имах. — Подсмъркна и й се искаше главата й отново да е върху рамото му. — Не пожела да ме задържи.
Ейдан си пое дълбоко дъх два пъти, но главата му продължаваше да се върти, сякаш бе изпил бутилка уиски. Или са го фраснали с бутилка по главата.
— Била си омъжена?
— Формално — да. — Протегна потреперваща ръка. — Имаш ли кърпичка?
Потресен, Ейдан бръкна в джоба и й подаде кърпичка.
— Мисля да започнем от самото начало, но ще ти набавим сухи дрехи и горещ чай преди да се простудиш.
— Не, не… Добре съм. Трябва…
— Замълчи. Ще се качим горе.
— Сигурно изглеждам ужасно. — Силно се изсекна. — Не искам хората да ме видят…
— Оттатък няма човек, който по едно или друго време да не е плакал. Някои дори са го правили тук, в тази кръчма. Ще излезем отвън, ще минем през кухнята и ще се качим горе.
Преди да успее да възрази, той я хвана за ръката и я дръпна към вратата. Влязоха в кухнята. Дарси ги погледна изненадано.
— Джуд, какво има? — започна тя, но затвори уста щом Ейдан поклати енергично глава и подбутна Джуд към тясното стълбище.
Отвори вратата на площадката и влезе в малка претрупана всекидневна.
— Спалнята е ей там. Вземи каквито дрехи ти трябват, а аз ще приготвя чая.
Тя понечи да му благодари, да се извини, да каже каквото и да било, но той вече бе изчезнал. Долавяше огромното му напрежение и настроението й стана още по-мрачно.
Влезе в спалнята. За разлика от всекидневната беше спретната и оскъдно обзаведена. Щеше й се да разполага с времето — и правото — да поровичка из вещите му. Пристъпи бързо към дрешника, хвърляйки бегъл поглед към единичното легло с тъмносиня кувертюра, скрина явно стар — с приятно лъснали от времето ръбове и към килима върху тъмния дъсчен под.
Намери риза, сива като настроението й. Докато се преобличаше, се загледа по стените. Върху тях бе задоволил романтиката в себе си, мина й през ума: видя плакат и снимки от далечни места.
Рисунки с изображения на улици в Париж, Лондон, Йорк и Флоренция; картини на бурни морета и спокойни острови; високи планински върхове, тучни долини, мистериозни пустини. И, разбира се, острите скали на родината му. Рисунките, картините и плакатите вися плътно един до друг и приличаха на възхитителен, ексцентричен тапет.
Колко от тези места е посетил, зачуди се тя. Навсякъде ли е бил?
Въздъхна дълбоко, без да се интересува, че така издава обхваналото я самосъжаление. С мокрия пуловер в ръце се върна във всекидневната.
Той крачеше напред-назад, но спря, когато тя влезе — в огромната му риза тя изглеждаше дребна, нещастна и едва ли готова да се справи с емоционалния водовъртеж, който бушуваше в гърдите й. Затова не каза нищо, а просто остана загледан в нея. После взе пуловера от ръката отиде да го просне в банята.
— Седни, Джуд.
— Имаш пълно право да ми се сърдиш, че пристигнах по този начин, държах се… Не знам откъде да започна…
— Защо не замълчиш за миг? — Изрече го доста остро и като я видя как трепва от тона му, си рече, че все пак не е от камък. После потъна в кухнята, за да види какво става с чая.
Била е омъжена — в главата му се въртеше само тази мисъл. Подробност, която бе забравила да сподели.
Смяташе, че е имала малко опит с мъжете, а ето ти сега — била омъжена, после се е развела и очевидно още копнее по този негодник.
Копнее по някакъв мъж в Чикаго, недостатъчно предан към дадените обети, а в това време Ейдан Галахър се бе влюбил в нея.
Ако това не стига да ти подпали главата, тогава — какво?
Наля силния чай и добави в своята чаша солидна глътка уиски.
Когато се върна, тя стоеше права, нервно преплетени пръсти. Влажните й коси се къдреха възхитително, а очите й гледаха отчаяно.