— Ще сляза долу да се извиня на клиентите ти.
— За какво?
— Задето направих сцена.
Остави чашите и свъси вежди. Изучаваше я с озадачен и същевременно раздразнен поглед.
— Какво ме интересува това? Не се ли разиграе сцена в кръчмата поне веднъж седмично, започваме да се питаме какво не е наред. Ще седнеш ли, по дяволите, и ще престанеш ли да ме гледаш, сякаш всеки момент ще те ударя?
Тя седна, той я последва и си взе чашата чай. Джуд отпи, изгори си езика и бързо остави чашата.
— Защо не ми каза, че си била омъжена?
— Не ми е дошло наум.
— Не ти е дошло наум ли? — Чашата, рязко оставена върху масата, издрънча. — Толкова ли малко означаваше за теб?
— Означаваше прекалено много — отвърна тя с овладяно достойнство, което го накара да присвие очи. — Но не означаваше почти нищо за мъжа, с когото се венчах. Опитвам се да се примиря. — Ейдан не отвърна нищо. Тя отново взе чая, за да има нещо в ръцете си. — Познавахме се от няколко години. Професор е в университета, където преподавах. На пръв поглед изглеждаше, че имаме доста сходни неща. Родителите ми много го харесваха. Предложи ми да се омъжа за него. Съгласих се.
— Обичаше ли го?
— Мислех, че да, което ми се струваше същото.
Не, помисли си Ейдан, съвсем не е същото. Но не каза нищо.
— И какво стана?
— Ние… По скоро той, планира всичко. Уилям обича да планира внимателно, да обмисля подробностите, евентуалните затруднения и как да бъдат разрешени. Купихме къща, защото е по-подходящо да каниш гости, а той имаше амбиции да се издигне. Вдигнахме малка, но луксозна и изтънчена сватба, поканихме подходящите хора.
Пое си дълбоко дъх и понеже езикът й и без това вече бе изгорен, отпи от чая.
— След седем месеца дойде и ми заяви, че е неудовлетворен. Точно тази дума използва. „Джуд, неудовлетворен съм от нашия брак“. Отвърнах, струва ми се: „Съжалявам“.
Затвори очи и остави унижението да се настани в стомаха й при уискито.
— Първият ми порив винаги е да се извинявам. Той го прие великодушно, сякаш го бе очаквал. — Не — поправи тя, поглеждайки към Ейдан, — защото го е очаквал.
Сега вече усещаше как болката я залива на вълни.
— Това трябва да ти е подсказало, че прекалено много извиняваш.
— Вероятно. Както и да е. Обясни ми колко ме уважава, че желае да е напълно откровен и затова се чувства длъжен да ми съобщи, че се е влюбил в друга.
По-млада, помисли си Джуд сега. По-хубава и по-умна. Не искал да я въвлича в мръсна изневяра, затова ме помоли веднага да подам молби за развод. Ще продадем къщата, ще разделим нещата. Понеже той е подбудителя бил склонен да ми отстъпи правото първа да избирам материалните ни придобивки.
Ейдан не откъсваше очи от лицето й. Тя отново се овладяла, очите й бяха спокойни, ръцете не трепереха. Прекалено овладяна за неговия вкус. Прецени, че повече му харесва, когато е страстна и истинска.
— И ти какво направи?
— Нищо. Не направих абсолютно нищо. Той получи развод, ожени се повторно и всеки от нас продължи живота си.
— Наранил те е.
— Това Уилям би нарекъл неприятен, но неизбежен резултат от ситуацията.
— Тогава Уилям е магарешки задник.
Тя леко се усмихна.
— Вероятно. Но той постъпи разумно. Отказа да се бори за един брак, който не носи щастие.
— Беше ли нещастна в брака си?
— Не, но май не може да се каже, че бях и особено щастлива. — Започна да я боли главата и се почувства уморена. Искаше й се да се свие на кълбо и да поспи. — Силните емоции не са ми много присъщи.
И той се чувстваше изтощен. Това ли е същата жена, която се хвърли така похотливо в ръцете му, а после заплака горчиво?
— Имаш се за спокойна и уравновесена, нали, Джуд Франсис?
— Да — прошепна тя. — Разумната Джуд.
— Е, тогава защо днес се държиш така?
— Причината е глупава.
— Защо да е глупава? Явно значи нещо за теб.
— Не бива. Не бива да значи нищо. — Отново вдигна глава; блясъкът, който се мерна в очите й, не му беше неприятен. — Ние сме разведени, нали? От две години. Защо трябва да ми пука, че ще ходи в Индия?
— Е, защо?
— Защото и аз исках да отида там! — избухна тя. — Винаги съм искала да отида на екзотично, чудесно и красиво място; да прекарам в чужбина медения си месец. Гледала съм брошури: Париж, Флоренция, Бомбай. Всякакви места. Можехме да отидем къде ли не и щях да съм във възторг. Но той говореше единствено за… за…
Направи безпомощен жест понеже за момент думите й убягваха.
— … за езиковите затруднения, за културния шок, за различните микроби. — Отново побесняла, тя скочи. Затова отидохме във Вашингтон и прекарахме часове… дни… векове да обикаляме музея „Смитсониан“ и да посещаваме лекции.