— Да съм казал, че звучи налудничаво?
— Не. — Тя отново изпусна сподавен дъх. — Вероятно затова ти го доверих — защото няма да го наречеш така. Няма дори да си го помислиш. — А и за нея важеше същото, вече.
— Срещнах го, Ейдан. — Размърда се на място. Когато се обърна с лице към него, очите й сияеха. — Разговарях с него. Първия път го взех за някой, който живее наоколо. Но втория път бе почти сън или транс, или… Имам нещо — обяви тя импулсивно. — Бих искала да ти го покажа. Навярно бързаш да се прибереш, но ще отнеме само минута…
— Каниш ме да вляза ли?
— Да, бих…
— Разполагам с достатъчно време.
Излязоха от колата и минаха под дъжда. Малко нервна, тя отмести влажните кичури от челото си, когато се озова в къщурката. — Горе е. Сега ще го донеса. Искаш ли чай?
— Не, добре ми е така.
— Просто ме изчакай — помоли тя и бързо се запъти към спалнята — бе прибрала камъка между бельото си.
Когато се върна, стиснала го в ръка, която държеше зад гърба си, Ейдан вече палеше камината. Светлината го обливаше и сърцето на Джуд неволно подскочи.
Привлекателен е като Принца на феите, мина й през ума. Светлината на огъня подчертаваше дълбокото червено в косите му и си играеше по извивките на лицето, правейки прекрасните му очи още по-сини.
Чудно ли е, че е влюбена в него?
О, Господи, наистина е влюбена в него! Силата на прозрението й подейства като удар в корема и за малко да простене. Още колко идиотски грешки е в състояние да направи за един-единствен ден?
Не може да си позволи да се влюби в някакъв прекрасен ирландец, да си разбие сърцето, да се представи като пълна глупачка. Той търси съвсем друг човек и не го крие. Иска секс, наслада, развлечение и забавление. И другарство също, помисли си тя. Но не му трябва някаква мечтателка, влюбена в него, особено такава, провалила се вече в единствената сериозна връзка, която някога е имала.
Той търси приключение, а то е коренно различно от любовта. И ако тя иска да постигне успех с него, да си позволи удоволствието от връзка с него, наложително е да се научи да разграничава едното от другото.
Няма да усложнява нещата. Няма да се хвърля да ги анализира. Няма да допусне да се разруши това, което се случва.
Затова, когато той се надигна и се извърна, тя му се усмихна.
— Чудесно е да имаш запален огън в камината в дъждовен ден. Благодаря ти.
— Тогава ела по-близо.
Хвана я за ръката.
Сякаш направо влизаше в огъня, помисли си тя. И пет пари не даваше дали ще се изгори. Приближи, без да откъсва очи от неговите. Бавно изтегли ръката иззад гърба си и разтвори пръсти. Диамантът лежеше в дланта й и пръскаше светлина и блясък.
— Боже милостиви! — Ейдан се взря в него и премигна. — Дали е онова, което си мисля?
— Изсипа ги като бонбони от торбата си. Толкова искрящи скъпоценни камъни, че очите ме заболяха. И гледах как разцъфват като цветя върху гроба на Мод. С изключение на този. Той си остана такъв. Почти не е за вярване — промълви тя, мислейки не само за камъка в ръката си, но и за любовта. — Но ето го.
Той го пое, за да го разгледа на светлината на огъня. Камъкът сякаш запулсира, а после се успокои.
— Съдържа всички цветове на дъгата. Направо е вълшебно, Джуд Франсис. — Вдигна поглед. — Какво ще го правиш?
— Нямам представа. Смятах да го занеса на златар, мислех и самата аз да се прегледам. Но после промених решението си. Не желая да го оглеждат, изучават, документират и оценяват. Достатъчно е да го имаш, съгласен ли си? Просто да знаеш, че съществува. Не съм разчитала много на вярата в живота си. Искам да променя това положение.
— Мъдро решение. И смело. Вероятно по тази причина ти е даден да го съхраняваш. — Взе ръката й и я обърна с дланта нагоре. Положи камъка и сви отгоре пръстите й. — Той и вълшебството, което съдържа, са за теб. Радвам се, че ми го показа.
— Нужно ми бе да споделя с някого. — Държеше здраво диаманта и макар да съзнаваше колко е глупаво, й се стори, че камъкът й влива смелост. — Прояви толкова разбиране и търпение към мен, независимо че се държах безобразно… Не знам как да ти се отблагодаря.
— Не водя счетоводство.
— Знам. Не си такъв човек. Ти си най-милият мъж, когото познавам.
Той се постара да не трепне видимо.
— Мил ли?
— Да, много.
— И пълен с разбиране и търпение?
Устните й се извиха в усмивка.
— Да.
— Нещо като брат, може би?
Постара се усмивката да не изчезне.
— Ами аз…
— Навик ли ти е да се хвърляш в обятията на мъже, на които гледаш като на братя?
— Трябва да се извиня, задето се държах така.
— Не ти ли споменах, че се извиняваш прекалено често? Просто ми отговори на въпроса.