— Ами… Всъщност не съм се хвърляла в обятията на друг.
— Сериозно? Тогава съм поласкан, въпреки че, когато го направи, беше изпаднала в отчаяние.
— Да. Така беше.
Камъкът тежеше като олово в ръката й. Извърна се, доволна да остане за момент с гръб към Ейдан, и остави диаманта върху полицата над камината.
— В момента отчаяна ли се чувстваш?
— Не. Благодаря ти. Добре съм.
— Тогава да опитаме отново. — Завъртя я с лице към себе си и когато устните й се разтвориха от изненада, ги залови. Тялото й потрепери и това му подейства възбуждащо. — Сега намираш ли ме за мил и търпелив? — промърмори той и леко я ухапа по шията.
— Въобще не съм в състояние да мисля.
— Добре. — Ако съществува нещо по-въздействащо от жена, която се препъва в собствената си страст, предстоеше му да го открие. — Така ми допадаш повече.
— Мислех, че ще ми се сърдиш или…
— Пак ли започна да мислиш? — С целувки придвижи устните си към слепоочието й. — Налага се да те помоля да престанеш.
— Добре. Съгласна съм.
Едва прошепнатите й думи го изпълниха с копнеж.
— Mavourneen dheelish. Позволи ми да те имам тази вечер. — Устните му се върнаха върху нейните и станаха причина и без това хаотичните й мисли да изчезнат. — Нека е сега. Нямам вече сили само да мечтая за теб.
— Все още ме желаеш?
Изненаданото удоволствие в гласа й го накара да се свлече на колене. Умили го тоталната й липса на суета.
— Искам те цялата. Не ме отпращай.
Последва сърцето си, когато дойде тук и откри Ейдан. Сега отново възнамеряваше да последва сърцето си.
— Няма. — Прокара пръсти в косите му и посрещна устните му с цялата новооткрита страст. — Не си отивай.
Можеше да я положи на пода и да я обладае. И на двамата щеше да им е приятно пред горящия в камината огън. Не бяха деца, а и двамата се желаеха. Но се сети за обещанието си и я взе на ръце. Щастливата изненада, изписана по лицето й, му подсказа, че постъпва правилно.
— Дадох ти дума първият път да бъде бавно и сладко! Държа на нея.
Никой никога не я бе носил на ръце. Романтичното начало я потресе като еротична фантазия с позлатени краища. Докато я отнасяше нагоре по стълбите и по късия коридор към спалнята, чуваше ударите на сърцето си като гръмотевици.
Изпита благодарност, че е тъмно. Щеше да се чувства по-малко неловко в мрака. Положи я на леглото и тя затвори очи, ала мигом ги отвори той светна лампата до леглото.
— Хубавата ми Джуд промълви той и й се усмихна. — Постой за секунда. Ей сега ще запаля огъня.
Огън, мярна се в ума й. Щеше да е хубаво. Стисна ръце и се опита да успокои нервите си, да овладее чувствата си. Запаленият огън ще допринесе за атмосферата. Господи, защо не й хрумва нищо, което да каже? Защо няма някаква прелестна нощница или бельо, с които да го смае?
Безмълвна го наблюдаваше как се изправи, след като огънят в камината лумна, и започна да пали поставените на всевъзможни места из стаята свещи.
— Тази вечер се канех да те поканя на вечеря.
Изненадана от думите му, тя го зяпна.
— Така ли?
— Ще го отложим за друг път. Държеше я под око — забеляза нервността й и леко се развесели. Изгаси лампата. Игривите сенки и потреперващите пламъчета изпълниха стаята.
— Не съм особено гладна.
Той се засмя.
— Тогава бързо да променим това положение. — За огромна нейна изненада той приклекна и започна да събува обувките й. — А аз имам апетит за теб от първата ти поява в кръчмата.
Тя преглътна. Силно. Не бе в състояние да направи нищо друго. Той прокара пръст но извивката на голото й ходило и дъхът в гърлото й секна.
— Имаш хубави стъпала.
Подхвърли го небрежно, а очите му се смееха, докато повдигаше крака й и леко гризна пръстите. Дъхът изскочи и тя впи пръсти в дюшека.
— Но трябва да призная, че след като тази сутрин видях нежните ти порозовели рамене, ги предпочитам.
— Моите как… О… — Беше насочил вниманието си към другото и стъпало и в ума й нямаше нито една ясна мисъл. — Какво?
— Раменете ти. Харесват ми. — Понеже говореше самата истина, той се изправи и вдигна краката на Джуд — вече бяха изтръпнали. — Стройни са, но са и силни.
Докато й говореше, разкопчаваше ризата, която тя взе назаем от дрешника му. За да изтормози и двамата още малко, не я съблече, а само я отметна от раменете, за да направи онова, което си бе представял — да прекара език по извивката им.
— Господи…
Усещанията заливаха тялото й и в един момент вече не съмняваше, че цялата сияе. Вкопчи се в бедрата му, за да запази равновесие, а той се впусна да изследва с език линията от раменете към брадичката й подобно на човек, бавно вкусващ разнообразните блюда по време на пир. Предизвикателно докосна устни до нейните и събуди всичките й възможни желания. Долови го в тихото й простенване и се върна към устните й отново, за да им се наслади за по-дълго.