Дарси метна презрителен поглед към задната седалка.
— Нито пък ти, моето момиче.
— За което съжалявам. — Брена се наведе напред и опря лакти на облегалката. — Е, разкажи на нас, горките лишени от мъжка ласка жени, за секса с Ейдан. Бъди приятелка.
— Не — възрази Джуд, но не се въздържа и се разсмя.
— О, не се превземай. — Брена я сръга в рамото. — Бавно и грижливо ли го прави, или е член на Клуба ирландските креватни герои?
Клуб на ирландските креватни герои ли?
— О, не си чула, значи — попита Брена съвършено сериозно, докато Дарси се хилеше. — Бойният им вик е „Дръж се, Бригит“ и са влезли и излезли преди пяната на бирата им да спадне.
За своя изненада Джуд избухна в див смях. После успя да вметне:
— Не ме нарича Бригит.
— Господи, тя изрече шега! — смая се Дарси и избърса от окото си въображаема сълза на умиление. — Нашата Джуд. Какъв величествен момент.
— Такъв е — съгласи се Брена. — Но все пак кажи, Джуд, той бавно ли я кара, гали и целува ли съответните места, или е разгорещен и бърз и свършва преди да успееш да извикаш, че си видяла Господ?
— Не мога да говоря за секса с Ейдан пред сестра му.
— Ами тогава да я изхвърлим от колата и ще го споделиш само с мен.
— Защо да не можеш да говориш за това? — настойчво попита Дарси, хвърляйки свиреп поглед към Брена. — Знаем, че прави секс. Но ако те притеснява, не мисли за мен като за негова сестра, а като за твоя приятелка.
Попаднала в капан, Джуд въздъхна.
— Добре. Ще кажа само, че е най-добрият, с когото някога съм го правила. С Уилям бе някак като… дирижиран военен марш — определи тя и отново остана шокирана от себе си. — А преди това съм била само с Чарлс.
— Чарлс, така ли? Брена, нашата Джуд има минало!
— И кой е Чарлс? — подкани Брена.
— Занимаваше се с финанси.
— Значи е богат — обади се Дарси, омаяна от думата.
— Семейството му — да. Запознахме се през последната ми година в колежа. Физическата връзка с него беше… да кажем, че когато приключвахме, всички цифри идваха на мястото си, но процесът бе доста отегчителен, а с Ейдан е романтично.
Приятелките й започнаха да възклицават и тя отново се разхили неудържимо.
— Престанете. Няма да ви кажа думичка повече.
— Каква си кучка! Да ни дразниш но този начин — обяви Брена и дръпна косата на Джуд. — Я ни дай един пример за романтичната му натура, свързана с добрия секс.
— Един ли?
— Само един и ще бъдем удовлетворени. Нали Дарси?
— Разбира се. Няма да се ровим в интимния ти живот, я.
— Добре. Първия път ме взе на ръце и ме отнесе горе. Чак до спалнята.
— Както Рет понесе Скарлет ли? — попита Дарси. — Или през рамо, все едно си торба картофи?
— Както Рет отнесе Скарлет.
— Добре е постъпил — обяви Брена и опря брадичка върху ръката си. — За това получава точки.
— Отнася се с мен все едно представлявам нещо специално.
— Че защо да не го прави? — учуди се Дарси.
— Никой никога не го е правил. И, понеже сме на тази тема, а не е тайна какво става, ще добавя, че не притежавам нищо… сексапилно: имам предвид красиво бельо и такива неща. Мислех си дали не бихте ми помогнали да си избера…
— Знам най-подходящото място — обяви Дарси и само дето не потри доволно ръце.
— Похарчих две хиляди лири за бельо.
Замаяна, Джуд вървеше по оживената Графтън стрийт. Навсякъде имаше тълпи. Купувачи, туристи, групи тийнейджъри и както й се струваше — през няколко метра музиканти, които свиреха за дребни монети. Шумовете, цветовете и формите действаха зашеметяващо.
— Две хиляди. Само за бельо.
— И си струва всяко пени — вметна Дарси. — Ще го превърнеш в свой роб.
Бяха отрупани с торби и пакети и макар Джуд да се бе впуснала в пътуването с намерението да харчи безразсъдно, Дарси оцени представата й за разточителство като напълно консервативна. За два часа натрупа цял нов гардероб с всевъзможни аксесоари благодарение на фантазията на Дарси.
— Не съм в състояние да нося нито един пакет повече.
— Чакай.
Дарси спря, взе няколко от пакетите и ги връчи на Брена.
— Аз не съм купила нищо — възрази Брена.
— Значи ръцете ти са свободни. О, вижте тези обувки. — Дарси се шмугна в тълпата, устремила се към целта, и за малко да се сблъска с трима свирещи цигулари. — Прекрасни са.
— Искам си чая — мърмореше Брена, поглеждайки намръщено черните обувки с шестсантиметров ток, привлекли вниманието на Дарси. — Ще ти излязат пришки, а ходилата ти ще изтръпнат, преди да изминеш и километър на тези кокили.
— Те не са за ходене, идиотко. Ще ги купя. — Дарси влезе в магазина.