— Никога няма да получа чая си — оплака се Брена. Ще умра от глад и обезводняване, а вие двете дори няма да го забележите, защото ще бъда затрупана под камара пакети, сред които, държа да отбележа, няма нито една моя вещ.
— Ще пием чай, щом пробвам обувките. Хайде, Джуд, тези са за теб.
— Не са ми нужни повече обувки. — Но прояви мекушавост и се настани на един стол. После откри, че внимателно разглежда чифт кафяви обувки. — Прекрасни са, но ще ми е нужна и чанта за тях.
— Чанта ли?
Брена забели очи и омаломощена се отпусна на стола зад нея.
Купи обувките и съответната чанта, както и чудесно сако от магазинче в края на улицата. После попаднаха на смешна сламена шапка, абсолютно необходима й за работата в градината. Понеже бяха претоварени с пакети, гласуваха, и след като се оказа, че само Брена е против, се върнаха до колата, за да приберат покупките в багажника, преди да потърсят място да хапнат.
— Благодаря на Светата майка и всички светии. — Брена се разположи в сепарето в малкия италиански ресторант, където ухаеше приятно на чесън. Прималяла съм от глад. За мен халба бира — поръча тя при появата на сервитьора, — и пица с всичко на нея, само без мивката от кухнята.
— Нищо подобно. — Дарси разгъна салфетката си и така се усмихна на сервитьора, че той моментално се влюби в нея. — Всяка ще вземе пица само с две гарнитури. И аз ще пия бира, но чаша.
— Тогава аз искам с гъби и наденица.
— Добре — кимна Дарси на Брена. — А аз — с черни маслини и зелени чушки. Джуд?
— Минерална вода и… — Улови погледа на Брена и едва сдържа усмивката си, докато приятелката й отчаяно отваряше уста и безмълвно произнасяше: „пеперони и кашкавал“ …нека бъде с пиперони и кашкавал — поръча тя невинно.
Въздъхна и се облегна назад. Краката я боляха; не си спомняше дори и половината неща, които току-що купи. От глад и от несекналите разговори леко я болеше главата, но се чувстваше радостна и щастлива.
— Днес е първият ми ден в Дъблин — отбеляза Джуд. — Не влязох в нито един музей или галерия, не направих нито една снимка. Не видях и колежа „Тринити“. Срамота.
— Защо? Дъблин си е тук. — Дарси прекъсна флирта си със сервитьора. — Можеш да се върнеш и да го направиш, когато пожелаеш.
— Сигурно си права. Но при други обстоятелства обиколено щях да постъпя така. Бях планирала всичко, изучих туристическите справочници, направих списъци и график. Времето за закупуване на сувенири бе някъде към края.
— Е, просто си подхванала списъка отзад напред — отбеляза Дарси и дари сервитьора с още една сияйна усмивка, когато им поднесе питиетата.
— Всичко се преобърна наопаки. Почакай. — Сграбчи китката на Брена преди тя да отпие от халбата.
— Джуд, имай милост. Гърлото ми е пресъхнало сякаш съм осемдесетгодишна девственица.
— Просто искам да кажа, че никога не съм имала приятелки като вас.
— Разбира се, защото втори като нас няма — намигна Брена и обърна очи, а Джуд пусна ръката й.
— Исках да кажа… Никога не съм имала близки приятелки, с които да си бъбря за секс, да ям пица или помагат в избора на луксозно бельо.
— О, не ставай сантиментална. Бъди добро момиче, — Брена я потупа покровителствено но ръката. — Изглеждаш готова да се разплачеш.
— Извинявайте. — Но беше прекалено късно. Очите й вече бяха насълзени. — Просто съм невероятно щастлива.
— Стига, стига… — Дарси й подаде книжна кърпичка. — И ние сме щастливи. Да пием за приятелството.
— Да, за приятелството. — Джуд леко въздъхна, когато чашите се чукнаха. — Slainte.
Все пак, след като изядоха пиците, видя малко от Дъблин. Джуд най-после извади фотоапарата и си направи удоволствието да заснеме някои мостове и препълнените с цветя кошници, висящи пред кръчмите.
Спря се да гледа как уличен художник рисува изглед на морето и импулсивно купи картината за Ейдан.
Накара Брена и Дарси да й позират десетина пъти, а накрая ги подкупи с еклери, за да й позволят да изучи града още малко.
Дори, връщайки се с бавна крачка към паркинга, кипеше от енергия. Имаше чувството, че е в състояние да върви безкрай. Когато поеха от Дъблин, небето бе обагрено с цветове, обещаващи вечност.
С наближаването към Ардмор луната изплува и огря нивите.
Остави приятелките си по къщите им и помогна на Дарси да отнесе пакетите в стаята си, а все още не се чувстваше изморена. Почти с танцова стъпка влезе в къщурката си и качи покупките си горе. По стълбите весело извика:
— Върнах се и прекарах великолепно.
И не възнамеряваше да престане. Най-трудната й задача, прецени тя, е да реши какво да облече под новата копринена блуза.