Възнамеряваше да удължи вечерта с посещение на кръчмата на Галахър. И да флиртува открито и невъздържано с Ейдан.
Глава 14
Беше затрупан с работа. Същата вечер в училището се бе състояла демонстрация на танца степ. Сякаш половината село бе решило след това да се отбие в кръчмата на Галахър, за да изпие някоя и друга халба. Някои от момичетата отново облякоха костюмите, с които бяха танцували, за да изнесат представление за посетителите.
Това означаваше приятна музика и препълнено заведение.
Разнасяше халби и с двете ръце, водеше едновременно три разговора и държеше всичко под око. Но му идеше да се застреля, задето даде почивен ден на Дарси.
Шон влизаше и излизаше от кухнята, а щом времето му позволяваше, помагаше на бара и при сервирането. Но се увлече в танците и доста често забравяше да се върне зад тезгяха.
— Не е събиране за забавление — напомни му Ейдан за пореден път.
— А на мен ми прилича на такова. Всички изглеждат доволни. — Шон кимна към тълпата, наобиколила три танцьорки. — Момичето на Дъфи най го бива, според мен. Просто й иде отвътре.
— Престани да ги зяпаш, ако обичаш, и иди в другия край на бара.
Резкият тон накара Шон да се усмихне.
— Май ти липсва дамата. Не те виня. Много е мила.
Ейдан въздъхна и подаде препълнените чаши в очакващите ги ръце.
— Нямам време да ми липсва каквото и да било, когато съм потънал в бира.
— Жалко, защото тя току-що влезе свежа и хубава като картинка, независимо от часа — отбеляза Шон и Ейдан рязко извърна глава.
Беше се старал да не мисли за нея. Искаше да разбере дали ще успее. Справи се относително добре, макар да трябваше да прекъсва мечтите за нея почти двадесетина пъти през деня.
А ето я сега тук с прибрани коси и усмивка за него. Докато си пробиваше път към бара, усмивката й стана още по-широка и той напълно забрави халбата, която наливаше.
— Как е?
Наложи се почти да извика и да се наведе напред, за да я чуе. Беше толкова близо, че долови уханието и тайнствеността, които буквално се излъчваха от кожата й.
— Получи се май нещо като забава. Ще ти налея вино само да се видя със свободни ръце.
Би предпочел да използва ръцете си, за да я сграбчи, да я прехвърли през тезгяха и да я прегърне.
Здравата и истински си хлътнал. Галахър, помисли си. Усещането беше страшно приятно.
— Е, добре ли прекара в Дъблин?
— Чудесно. Купих всичко, което ми попадна пред очите. При най-малкото колебание Дарси ме поощряваше.
— Бива я да харчи пари — подметна Ейдан, но изведнъж се усети: — Дарси ли? Слава Богу, че се е върнала. Още един чифт ръце ще са ми нужни да изкарам вечерта, без се стига до бунт.
— Разполагаш с моите.
— Моля?
— Мога да взимам поръчките. — Идеята се оформи съзнанието й спонтанно. — И да сервирам.
— Скъпа, не мога да искам това от теб. — Отдръпна се, понеже някой дойде на бара да поръча газирана вода.
— Ще ми бъде приятно. Ако оплета нещата, хората просто ще си помислят колко е бавна американката и тогава ще извикаш Дарси.
— Била ли си някога сервитьорка? — Усмихна й се снизходително, което я накара мигом изправи рамене.
— Не може да е особено трудно — сряза го тя и за докаже, че е права, тръгна да си пробива път към една масите, за да започне.
— Не взе нито бележник, нито табла. — Докато изпълняваше поръчката, Ейдан погледна към клиента си за съчувствие. — А ако сега повикам Дарси, тази ще ми изяде главата за закуска.
— Жените — философски обобщи клиентът, — са опасни същества при всякакви обстоятелства.
— Вярно е. Съвършено вярно. Но тази обикновено е с благ нрав. Пет лири и осем пенса. — Връщайки рестото продължи: — Но именно жените с благ нрав са готови да ти прережат гърлото по най-бърз начин, когато ги ядосаш.
— Ти си мъдър мъж, Ейдан.
— Да. — Ейдан си даде секунда пауза и пое дъх. — Достатъчно мъдър да не викам Дарси, та да не ми се налага да е справям с две жени едновременно.
Реши да отпусне на Джуд четвърт час, за да разбере сама как е затънала. В края на краищата тя е разумна жена. После ще я поуспокои: ще й обясни, че не е била типична вечер за кръчмата; ще й благодари за трогателното й предложение да му помогне и така нататък и така нататък, докато я вкара гола в леглото.
Доволен от перспективата, Ейдан изпълни следващата поръчка развеселен. И чакаше Джуд с усмивка, когато тя си проби път обратно до бара.
— Ей сега ще ти сипя вино — посрещна я той.
— Не пия, докато работя — отвърна тя наперено. — Искам две халби светла бира и две уискита, една тъмна бира, две коли и един джин. — Усмихна му се изкусително. — И бих се възползвала от една от онези сервитьорски престилчици, ако имаш някоя под ръка.