Първият оргазъм за нея бе като изригването на слънцето.
Още, бе единствената мисъл, която се въртеше в главата му. Още и още. Искаше да я изяде жива, да я погълне, та вкусът й завинаги да остане в него. При всяко потреперване на тялото й, при всяко нейно простенване, той я желаеше все повече и повече.
Потребността да се слеят течеше като неутолима жажда във вените му. Проникваше в нея все по-напористо и мощно, а тя само простенваше името му. В следващия миг напълно се сля с неговия ритъм. Очите му се замъглиха — лицето й, очите й, разпилените й коси се мяркаха през мека мъгла.
Животинското у него взе връх — тогава всичко изчезна и погълна и двамата.
Тя лежеше просната върху него, изтощена, натъртена и усмихната. Той лежеше под нея потресен и безмълвен.
Беше я обладал на пода на кръчмата. Не успя да се въздържи. Целият контрол му се изплъзна. Не прояви никакъв финес, никакво търпение. Не беше никакво правене на любов, а примитивно съвокупление.
Собственото му поведение го шокира.
Мислите на Джуд бяха сходни. Същевременно остана очарована както от неговото поведение, така и от своето.
Той дочу дълбоката й въздишка и трепна: трябва да направи нещо, за да се чувства тя удобно, мина му през ума.
— Ще те отнеса горе.
— Добре.
Надяваше се да го стори, за да повторят всичко отначало.
— Искаш ли гореща вана и нещо за пиене, преди да те изпратя?
Тя въздъхна и сви устни. Идеята й се стори чудесна.
— Ти искаш ли да се изкъпеш?
— Хрумна ми, че ще се почувстваш по-добре.
— Едва ли е възможно да се чувствам по-добре, отколкото съм сега.
Той се раздвижи и понеже тя не оказа никаква съпротива, съвсем лесно я обърна и я сгуши в обятията си. Единствената й реакция бе да му се усмихне и да положи глава на рамото му. Той поклати глава.
— Какво ти става, Джуд Франсис Мърей? Сложила си бельо, предназначено да ме влуди, а после позволяваш да те обладая на пода.
— Имам още.
— Какво още?
— Още бельо — отвърна тя. — Купих цели торби.
Беше негов ред да отпусне глава върху рамото й.
— Господи.
— Започнах с черното, защото според Дарси с него нямало грешка.
Той едва не се задави при думите й. Доволна, тя се сгуши по-плътно към него.
— Беше като восък в ръцете ми. Допадна ми. И ти заявявам, че искам да ме отнесеш горе. Страшно ми харесва когато го правиш — чувствам се женствена. Отведи ме в леглото си.
— Е, щом трябва — трябва.
Огледа се наоколо и видя разхвърляните дрехи. Ще се върне да ги прибере по-късно, каза си.
Когато го стори след известно време, нежно опипа дантелата, отнасяйки горе бельото. Джуд Франсис бе определено пълна с изненади, мина му през ума.
Срамежливата роза разцъфваше.
Настанена удобно, сега тя спеше в леглото му. Мястото сякаш й подхождаше, реши той, приседнал на леглото. Точно както изглеждаше естествено, докато разнасяше питиета в кръчмата или работеше в градината си, или разхождаше с кучката на О’Тул по петите й.
Наистина се бе вписала в живота му. И защо, запита си той, да не стане част от него. Защо да се връща в Чикаго, щом тук е щастлива и той е щастлив с нея?
Време беше да си намери съпруга, нали? Да създаде семейство. Досега не бе открил друга, която да прави перспективата така слънчева, както Джуд.
Нали досега все чакаше нещо? И ето — през една дъждовна вечер тя се появи в кръчмата. Съдбата винаги действаше по този начин.
Тя може и да не смята така, но ще я убеди.
Това не означава, разбира се, Джуд да се откаже от работата си, макар да му се искаше да разбере кое точно занимание я удовлетворява най-много. А и тя, в края на краищата, е практична жена и сама ще прецени какво да избере.
Изпитва силни чувства към него, прецени той, играейки си с косите й. Както и той към нея. Корените й са тук. Също като неговите. И всеки вижда, че сега, когато е открила тези корени, тя разцъфтява.
Във всичко това има логика и той е уверен, че тя ще я приеме. Е, той вероятно е малко притеснен, но какво по-естествено за мъж, обмислящ подобна огромна промяна в живота си? Все пак е готов да поеме всички отговорности, свързани със съпруга и деца.
И въпреки че малко е смутен, няма защо да се безпокои толкова. Ще го измисли и ще продължат да действат нататък.
Удовлетворен, се плъзна в леглото до нея и след време заспа.
Докато той спеше, Джуд сънуваше Карик, възседнал белия си кон — преминаваше над земята и водата, устремен към небето. И докато яздеше, събираше скъпоценни камъни от слънцето, сълзи от луната и от дълбините на морето.
Глава 15
Представляваше смела крачка, но бе предприела не една и две напоследък. Нямаше нищо лошо в това. Дори да беше глупаво и непрактично, поне нямаше нищо незаконно.