Въпреки всичко Джуд се огледа виновно, докато изваждаше маса в предната градина. Вече бе избрала мястото: точно при извивката на пътеката, където цветята растяха сред калдаръма. Масата малко се клатеше на неравната земя, но според Джуд си заслужаваше. Какво е малко клатене в сравнение с гледката, въздуха и ароматите наоколо?
Върна се за стола и го постави до масата. Никой не се появи да пита какво, по дяволите, прави. Тогава се втурна вътре за лаптопа.
Щеше да работи навън. Тази перспектива направо я опияняваше. Подреди работното си място: хем да вижда хълмовете, хем живия плет, обсипан с разцъфнали цветя. През слоя облаци слънцето светеше меко и къпеше всичко в злато и сребро. Съвсем слабият бриз довяваше аромат на цветя.
Направи си чай. Използва един от най-красивите чайници на Мод. Глезенето не свърши дотук — подреди и шоколадови бисквити в малка чиния. Беше толкова идеално, че граничеше с измама.
Джуд си обеща да работи два пъти по-усилено.
Но преди това реши да поседи за минута, да изпие чая да погледа замечтано хълмовете. Нейното малко кътче от Рая, определи тя. Наоколо чуруликаха птици. Дори й стори, че видя няколко свраки. Или поне ги взе за свраки.
Какво гласеше онова детско поверие? Ако видиш една сврака — означава тъга, припомни си тя. Две радост, три… Не си спомняше какво означават три, затова ще се задоволи с радостта.
Засмя се. Да, ще се ограничи е радостта. Трудно би могла да е по-щастлива, отколкото в момента. И какъв по-добър начин да удължиш щастието от това да се обърнеш към някоя приказка?
Вдъхновена се залови за работа.
Наоколо се носеха птичи песни. Над цветята прехвърчаха пеперуди, жужаха пчели, а тя се потапяше в свят, пълен с магьосници, войни, елфи и красиви девици.
Изненада се колко материал е събрала: повече от две дузини приказки и митове. Стана постепенно и без никакво усилие. Отделните истории още не са достатъчно анализирани. Ще й се наложи да се потруди. Проблемът е, че до магията на приказките думите й изглеждат сухи и съвсем обикновени.
Дали не е подходящо да подчини статията си на този напевен ритъм? Нищо не я задължава да бъде суховато научна. Няма да навреди да я посъживи, да вплете някои от мислите и чувствате си, дори и от преживяванията си. Ще опише хората, които са й разказали приказките, как са го сторили и къде.
Притъмнената кръчма, където свири музика; кухнята на семейство О’Тул, където непрекъснато кипи живот; хълмовете, по които се разхожда с Ейдан. Така материалът ще стане по-личен, по-истински.
Все едно, че е писател.
Притисна силно длани една към друга. Ще си позволи да пише така, както винаги е искала. Обмисляйки идеята, почувства как я изпълва възторг, сякаш пред нея се отвори огромна врата.
Какво значение има дали ще се провали? Оказа се умерено добра преподавателка. Ако се окаже и умерено добра писателка, поне ще бъде умерено добра в нещо, с което отчаяно желае да се занимава.
Изпълнена с вълнение, постави пръсти върху клавиатурата, но бързо ги дръпна. Съмнението в собствените сили — най старата й дружка — се настани до нея.
„Хайде, Джуд, ясно ти е, че ти липсва и капчица талант да се изразяваш. Придържай се към онова, което знаеш. И без това никой няма да отпечата статията ти. Достатъчно се захласват по идеята. Така че — придържай се към първоначалния замисъл.“
Никой, разбира се, нямала я отпечата, призна тя. Вече е прекалено дълга за статия във вестник или в научно списание. Две дузини приказки са твърде много. По-добре е да избере шестте най-хубави, да ги анализира, както бе планирала, и да се надява някое издание с псевдоакадемичен уклон да се заинтересува.
Това е разумното.
На ръба на масата кацна пеперуда и размаха кобалтовите си криле. За миг й се стори, че я изучава с любопитство.
В този миг дочу музика от гайди и флейти, съпроводена от плачещите тонове на арфа. Стелеше се надолу по хълмовете и я накара да вдигне поглед, за да види цялата искряща зеленина.
„Защо на такова място трябва да си разумна, Джуд? И без това тук се докосна до вълшебството. От теб се иска единствено да отвориш по-широко появилата се врата.“
Осъзна, че не желае да пише никаква проклета статия. Искаше да напише книга! Не да се придържа към онова, което знае или което всеки очаква от нея. А най-после да посегне към онова, към което се стреми, към онова, което никога не бе дръзвала да очаква от себе си. Независимо дали ще се провали, или ще успее, възнамерява да оползотвори свободата си да опита.
Когато съмнението в себе си започна да мърмори нещо, тя решително го избута настрана с лакът.