Дъждът се лее, пред прозорците се стеле мъгла. В малката кухненска камина на къщурката ми гори огън. По первазите има окъпани от дъжда цветя. От чашите чай на масата се издига пара. Ейдан ми разказва своята приказка.
Гласът му прилича на родината му: пълен с музика и поезия. В село Ардмор стопанисва кръчмата, притежание на семейството му от поколения. Ръководи я добре я е превърнал в задушевно и дружелюбно място. Често съм го виждала зад бара — слуша или самият той разказва приказка, докато музиката свири, а клиентите му пият бира.
Щедро е надарен с чар — лицето му привлича женските погледи и буди доверието на мъжете. Усмивката му бързо се появява, нравът му е въздържан, но и двете са страшно въздействащи. Ето какво ми разказа, докато седеше в тихата ми кухня през онзи дъждовен следобед.
Джуд притисна пръсти към устните си. Очите и сияеха от откритието. Ето, помисли си тя, започна. Започна и усещането е невероятно. Господи, чувстваше се опиянена.
Пое си дълбоко дъх и продължи да пише. Постепенно внесе своя интерпретация в разказа на Ейдан за лейди Гуен; и принц Карик.
Препрочете написаното. Този път описа как бе говорила, какви мисли се бяха породили у нея, как огънят бе стоплил кухнята, как един слънчев лъч пробяга по масата.
Свърши и отново се върна към началото. Добави това-онова, промени някои изрази. Отвори нов файл имаше нужда от въведение. То вече се въртеше в главата й. Без да се замисля особено, пресъздаде онова, което бе в ума й, върху хартията.
Душата й сякаш пееше. А думите бяха прости, но прекрасни. Пиша книга.
Ейдан спря при портата и се загледа в нея. Каква картинка е само, усмихна се вътрешно той — седи сред цветята си, а пръстите й се движат бързо-бързо по клавиатурата на умната й машинка, сякаш животът й зависи от това.
Смешна сламена шапка я предпазваше от слънцето, а на носа й бяха кацнали очила с черни телени рамки. Над лявото й рамо танцуваше красива синя пеперуда, сякаш четеше думите, които се появяваха на екрана.
Кракът й тактуваше и го наведе на мисълта, че в главата й се върти музика. Дали я чува, или е просто фон за мислите й?
Извитите нагоре крайчетата на устните й подсказваха, че мислите й са приятни. Надяваше се да му позволи да прочете написаното. Дали под влияние на любовта, зачуди се той, или тя наистина е смайващо красива и излъчва стихийна мощ?
Нямаше никакво намерение да й пречи — щеше да я остави да приключи, затова се облегна на портата, стиснал в ръце онова, което й носеше.
Ала тя спря рязко, оттегли ръце от клавиатурата и опря едната върху сърцето си, а главата и се стрелна настрани.
Очите й срещнаха неговите и дори от разстояние забеляза разнородните емоции в тях: изненада, че го вижда, но и удоволствие; леко смущение, което явно често се проявяваше.
— Добър ден, Джуд Франсис. Съжалявам, задето прекъсвам работата ти.
— О… — Беше усетила, че е там. Колкото й глупаво да звучеше, наистина бе доловила присъствието му — някаква промяна във въздуха. Сякаш я бяха заловили. — Няма нищо. Натисна няколко клавиша, за да съхрани написаното и да го махне от екрана, после свали очилата и ги постави на масата. — Не е нещо важно. — Всъщност й се искаше да извика: „За мен това е всичко на света“. — Сигурно ти се вижда странно да седя тук… — подхвана тя.
— Защо? Денят е чудесен.
— Да, така е… — Изключи компютъра, за да не хаби батерията. — Загубих представа за времето.
Изрече го, сякаш изповядваше грях пред свещеник, и Ейдан се засмя, отваряйки портата със свободната си ръка.
— Изглеждаше като човек, който се забавлява. Защо да се притесняваш за времето?
— Тогава ще кажа, че е идеално време за малка почивка. Чаят, предполагам, е изстинал, но…
Млъкна, когато видя какво носи. Очите й засияха от радост и тя забърза към него.
— О, какво сладко кутренце.
Кученцето бе заспало, но сега гласовете го разбудиха. Първо се прозя, после очичките му премигнаха. Представляваше кълбо от черна и бяла козина, с пухкави уши, големи стъпала и тънка опашка, свита между краката.
Излая възбудено и започна да се върти.
— О, колко си сладко, колко си хубаво. А и толкова мекичко — промърмори тя, когато Ейдан й го подаде.
Зарови лице в козината му, а то мигом покри лицето й с дружелюбни лизвания.
— Е, няма смисъл да питам дали двамата се харесвате. Това е любов от пръв поглед, в която нашата Джуд твърди, че не вярва.
— Кой може да му устои? — Тя вдигна кутрето във въздуха — зашеметено то започна да си върти главата.
— Кучката на семейство Клуни роди преди няколко седмици. Според мен този тук притежава най-много характер. Току-що е отбит и е готов за нов дом.