Джуд клекна и постави кутрето на земята, но то незабавно се покатери по краката й, преобърна се и легна гръб, за да го погалят по коремчето.
— Изглежда е готов на всичко.
— Как ще го кръстиш?
— Зависи от теб.
— От мен ли? — Хвърли поглед нагоре, после се засмя, когато кутрето гризна пръстите й, за да получи повече внимание. — Лаком си, така ли? Искаш аз да го кръстя за теб ли?
— За себе си. Донесох го за теб, ако го искаш. Мислех си, не ти ли трябва компания на Хълма на феите.
Ръцете й застинаха.
— Донесъл си го за мен?
— Харесваш жълтата кучка на семейство О’Тул и ми хрумна, че би искала да имаш свое куче, отгледано от люлката, така да се каже.
Тя продължаваше да го зяпа и Ейдан отстъпи:
— Ако не си склонна да се занимаваш с него, ще го взема.
— Донесъл си ми кутре? — за пореден път повтори тя, а Ейдан пристъпи смутено на място.
— Сигурно първо трябваше да те попитам. Но си помислих да те изненадам и…
Млъкна притеснен — тя седна рязко на земята, взе кутрето и избухна в плач.
По принцип нямаше нищо против сълзите, но тези появиха без предупреждение. Ни най-малко не съобразяваше каква е причината. Колкото повече шаваше кутрето в ръцете й и ближеше лицето й, толкова по-силно плачеше тя.
— О, скъпа, не го приемай така. Хайде, a ghra, няма нужда. — Приклекна, извади кърпичка и й я подаде. — Стига, стига… Вината е изцяло моя.
— Донесъл си ми кученце — почти простена тя и така силно прегърна кутрето, че то изджавка.
— Знам, знам. Съжалявам. Трябваше да обмисля идеята по-добре. Той ще бъде щастлив в кръчмата. Не е никакъв проблем.
— Той е мой! — Обгърна кутрето с ръце, когато Ейдан посегна към него. — Даде ми го, значи е мой.
— Да — промълви той предпазливо. Господи, тази жена е истинска загадка. — Искаш го, така ли?
— Винаги съм искала куче. Изхлипа и започна да се люлее напред-назад.
Ейдан прокара ръка през косите си и се предаде. Седна до нея.
— Наистина ли? Е, защо не си имала тогава?
Най-сетне тя вдигна обляното си в сълзи лице. В очите й напираха нови сълзи.
— Майка ми държи котки — успя да изрече накрая и изхълца.
— Разбирам — промълви той, но всъщност се чувстваше като в гъста мъгла. — Котката е мило животно. И ние имаме една.
— Не, не, не… Нейните са кралски особи. Разкошни, самостоятелни, високомерни, възпитани. Истински красиви сиамци, но никога не са ме харесвали. Винаги съм искала глупаво куче, което да драска мебелите, да дъвче обувките ми… Да е като мен.
— На този можеш да разчиташ да прави всичко това. — Облекчен, Ейдан погали бузата й — мокра от сълзите и целувките на кученцето. — Значи няма да ме ругаеш, когато остави локвичка върху пода или нагризе някоя от хубавите ти италиански обувки, от които Дарси изпада във възторг?
— Не. Това е най-прекрасният подарък, който някога съм получавала. — Пресегна се да прегърне Ейдан, а кутрето остана помежду им. — Ти си най-чудесният мъж на този свят.
Точно както кучето бе постъпило с нея, тя обсипа лицето на Ейдан с целувки.
Е, може и да бе донесъл кучето, за да я очарова, но е безсмислено да се чувства гузен, нали идеята му даде резултат. Откъде да знае, че с клепоухото кутре ще запълни празнина от детството?
Пребори се с чувството за вина и покри ентусиазираните й устни със своите.
Нали искаше да е щастлива, напомни си той. Това е важното.
— Трябва ми книга — промърмори тя.
— Книга ли?
— Не знам как се отглежда куче. Трябва ми книга.
Понеже реакцията бе съвсем типична за нея, той ухили и се отдръпна.
— Бих ти препоръчал първо да си набавиш много вестници, за да покриваш въпросните локви, и яко въже, за спасиш обувките си.
— Въже ли?
— За да го гризе него.
— Хитро. — Сега тя вече сияеше. — О, и ще има нужда от храна, каишка, играчки и ваксини. И… — Отново вдигна кутрето във въздуха. — И от мен. Ще има нужда от мен. Досега никой не е имал нужда от мен.
„Аз имам.“ Думите витаеха в съзнанието му, насочиха се към езика му, но в този миг тя скочи и се завъртя с кученцето на ръце.
— Ще прибера нещата си и ще изтичам до селото да му набавя всичко необходимо. Ще ме изчакаш ли да отидем заедно с колата?
— Да. Аз ще прибера нещата вътре. Ти стой тук и се опознай с новия си приятел.
Ейдан тръгна към масата и издиша задържалия се в гърдите му въздух. Хубаво стана, че не изрече думите, уверяваше се той. Прекалено рано е и за двамата да променят отношенията си. Разполага с предостатъчно време, преди да повдигне въпроса за женитба.
Предостатъчно време да измисли как да го направи по най-подходящия начин.
Купи му червена каишка и нашийник, яркосини панички. Ейдан намери въже и го завърза на възли. Въпреки това тя напълни цяла торба с неща, напълно убедена, че са необходими за щастието и благополучието на кутрето.