Заведе го на разходка из селото или поне такова беше намерението й. Повечето от времето то се опитваше да се отърве от нашийника, оплиташе се в каишката или я дъвчеше. Тя реши твърдо при първа възможност да си купи помагало за обучение на кучета.
Срещна Брена пред хотела на селото. Приятелката й прибираше сандъчето с инструменти в пикапа.
— Здравей, Джуд. Какво е това? Не е ли едно от кутретата на семейство Клуни?
— Да. Не е ли прекрасен? Ще го нарека Фин, на името на прочутия войн.
— И този е войн, така ли? — Брена клекна да почеше приятелски кученцето. — Леле, колко си свиреп и страшен, Фин. — Засмя се, когато кутрето скочи, за да я близне по лицето. — Доста е енергичен. Добър избор си направила. А и ще ти прави компания, Джуд.
— Същото е смятал и Ейдан. Той ми го подари.
Брена сви устни и я погледна.
— Така ли?
— Да. Донесе ми го днес следобед вкъщи. Толкова мило от негова страна да помисли за мен. Дали Бети ще го хареса?
— Разбира се. И Бети обича компания. — След като потупа Фин Брена се изправи. — Ще й бъде приятно да има кутре, с което да си играе. Точно се канех да се отбия в кръчмата за една бира. Защо не дойдеш с мен? Аз черпя.
— Благодаря, но… Не. Трябва да прибера Фин. Сигурно рече е гладен.
Щом се разделиха, Брена се отправи към кръчмата. Улови погледа на Дарси, направи й знак с глава и се настани на отдалечена, малко изолирана маса.
Дарси й донесе чаша бира.
— Какво вриш и кипиш?
— Седни за минутка. — Говореше тихо, без да откъсва очи от Ейдан, докато Дарси сядаше. — Току-що видях Джуд да разхожда новото си кученце по улицата.
— Има си куче, така ли?
— Ш-ш-ш-т… По-тихо, иначе ще те чуе за какво говорим.
— Кой ще чуе за какво говорим? — просъска Дарси шепнешком.
— Ейдан ще чуе. Той е взел кутре от котилото на кучката на Клуни — при това красиво — и го е подарил на Джуд.
— Той… — Дарси млъкна, когато Брена й направи знак да говори по-тихо. Наведе се съзаклятнически напред. — Ейдан й е подарил кученце? Не ми е споменал и думичка. А и на никого друг.
Дарси се замисли върху съвсем прясната и изненадваща новина.
— От време на време е давал на някоя девойка дрънкулка, но само по повод.
— И аз това си помислих.
— И цветя — продължи Дарси. — Винаги поднася цветя на жена, ако е привлякла вниманието му. Но сега нещата са съвсем различни.
— Съвсем. — Брена удари леко по масата с длан, за да придаде повече тежест на думите си. — Говорим за нещо живо и постоянно. Каквото се дава на любим човек. Не дрънкулка за добре прекарано в леглото време.
Вдигна чашата и отпи.
— Е, тя все пак му подари картината, която купи в Дъблин, и, трябва да ти кажа, той страшно я хареса. Сигурно е искал да й даде нещо в замяна и се е оказала кутрето.
— Ако е искал да й даде нещо заради картината — а и аз смятам, че е изключително хубава — щеше да й подари дрънкулка или нещо подобно. Вещ за вещ — обяви Брена решително. — Кутре е няколко нива по-високо от предмет.
— Тук си напълно права. — Дарси забарабани с пръсти по масата и погледна брат си с присвити очи. — Дали е влюбен в нея, как мислиш?
— Готова съм да се обзаложа, че натам вървят нещата! — Брена се размърда. — Би трябвало да успеем да разберем. А ако не ние, ще го стори Шон. А от него лесно ще го измъкнем — той никога не се замисля какво приказва.
— Така е, но пък е дяволски предан на Ейдан. Бих я приела за сестра — продължи да разсъждава на глас Дарси. — И според мен подхожда на Ейдан във всяко отношение. Никога не съм го виждала да гледа жена, както гледа нашата Джуд. Но е всеизвестно, че мъжете от рода Галахър страшно бавно се придвижват към брака, дори след като сърцата им са пленени. Майка ми твърди, че видяла голям зор с баща ми, докато го накара да й направи предложение.
— Тя възнамерява да остане тук още три месеца.
— Ще се наложи да го тласнем към по-бързи действия. И двамата са домошари, така че няма да е трудно. Трябва да обмислим нещата.
Ейдан се оказа прав. Фин беше чудесна компания. Разхождаше се по хълмовете с Джуд и се забавляваше сам, щом тя спираше да се възхити на дивите цветя или да набере букет лютичета, обилно цъфтящи през май и юни. Лятото дойде в Ирландия и Джуд възприе топлия въздух като поезия.
При меко време, когато дъждът падаше като копринени нишки, тя предприемаше кратки разходки и се застояваше повече в уютната си къщурка.
През сухите дни позволяваше на себе си и на Фин дълга сутрешна разходка, та той да се натича на воля с Бети.