— През въпросната вечер Ейдан ще затвори кръчмата, така че ще успея да дойда рано и да помогна с каквото трябва. — Дарси се усмихна доволно. — Е, уредихме всичко.
Единственото, което Джуд успя да направи, бе да положи глава на масата.
— Според мен мина добре — обяви Дарси, качвайки се в пикапа с Брена.
— Чувствам се малко гузна, задето я принудихме.
— Правим го заради самата нея.
— Оставихме я разтреперана и бледа, но все пак наистина мина добре. — Брена се засмя и включи двигателя. Радвам се, че се сетих как баща ми е направил предложение за женитба на майка ми в същата тази къщурка по време на ceili. Смятам го за добра поличба.
— Приятел в нужда се познава. — Човек би взел Дарси Галахър за вятърничава, но нямаше по-добър приятел в света от нея. — Лудо влюбена е, но е прекалено стеснителна да го постави на място. Ще се погрижим да разполага с нощта и музиката, а аз ще пристигна достатъчно рано за да я наглася. Ще стане толкова прекрасна, че Ейдан да падне на място. Ако това не свърши работа, значи той е безнадежден случай.
— Доколкото познавам мъжете от рода Галахър, това е характерната им черта.
Глава 16
И как да организирам забава, когато нямам представа колко хора ще дойдат? Какво ще бъде менюто. Нямам никакъв план.
Понеже отправяше въпросите си към Фин, който очевидно нямаше да й отговори, Джуд се стовари на един стол в безупречно изчистената си всекидневна и затвори очи. Чистеше от дни. Ейдан й се присмя и я посъветва да не се престарава толкова — никой нямало да гледа дали по ъглите има прах.
Той не разбираше. В края на краищата е мъж.
Единственото, което беше в нейна власт, бе да приведе къщурката в изряден вид.
— Това е моята къща — мърмореше си тя, — а къщата на една жена отразява същността й. Не ме интересува в кой век сме — това си е факт.
И преди бе канила гости, бе успявала да дава сравнително задоволителни приеми. Но й отнемаше седмици, ако не и месеци подготовка. Разполагаше със списъци на поканените, теми за разговор, фирми, осигуряващи обслужването, подбрани ордьоври и музика.
И изпиваше огромни количества хапчета против киселини в стомаха.
А сега от нея очакваха да разтвори широко вратите на къщата си и за приятели, и за непознати.
Поне половин дузина хора, които никога не бе виждала, я бяха спирали из селото, за да поговорят за предстоящото ceili. Надяваше се да е изглеждала гостоприемна и да е изричала подходящите реплики.
Това беше първото й ceili. Първото истинско тържество, което даваше в къщурката си. В Ирландия за пръв път щеше да бъде домакиня.
За Бога, та тя се намира на друг континент. Откъде да знае как трябва да се държи?
Нуждаеше се от аспирин с размерите на залива Ардмор.
Опитвайки се да се успокои, да види нещата в перспектива, отметна назад глава и затвори очи. Предвиждаше се тържеството да не е официално. Хората щяха да носят храна и пиене. Тя отговаряше единствено за терена, а къщурката е прекрасна.
Кого се опитва да излъже? Цялото начинание е обречено на провал.
Къщурката е прекалено малка за толкова много гости. Ако завали дъжд, хората едва ли ще стоят навън под чадъри, докато тя им подава чиния с храна през прозореца. А няма начин всички да се поберат вътре, дори да не дойдат и половината, с които бе разговаряла.
Няма достатъчно място да стоят прави; да не говорим, че не разполага с необходимите места за сядане. В къщурката няма достатъчно въздух, та да осигури необходимия кислород на всички и определено няма достатъчно от Джуд Ф. Мърей, за да успее да е навсякъде и да се държи както подобава на домакиня.
И което е още по-зле: през последните няколко дни се увлича в неспирна работа по книгата си, пренебрегвайки графика за подготовка на тържеството. Възнамеряваше — наистина — да спира да пише в един часа. Дори първия път, когато пресрочи времето, нави будилник, но после го изключи — искаше й се да допише само още един абзац.
Когато вдигна глава обаче, минаваше три и нито една от баните й не бе лъсната, както планираше.
Независимо от това, след броени часове, в дома й ще започнат да прииждат хора, които не познава, и ще очакват да ги забавлява и нахрани.
Не бивало да се притеснява за нищо — все това й повтаряха. А тя, естествено, се притеснява за всичко. Такава е природата й. Нали трябва да помисли за храната? По дяволите, това е нейната къща и Джуд вече се чувстваше на ръба на нервна криза. Какво ще си помислят гостите?
Опита да направи курабийки. Станаха твърди като камъчета. Дори Фин отказа да ги яде. Вторият опит се оказа малко по-сполучлив — кучето гризна преди да ги изплюе. Налагаше се да признае, че никога няма да спечели златен медал за уменията си да пече сладкиши.