Справи се поне с няколко по-елементарни салати, следвайки рецептите от готварска книга на Старата Мод. На вид изглеждаха горе-долу добре. Оставаше й единствено да се моли никой да не получи хранително отравяне.
Във фурната сега имаше свински бут. Три пъти звъня на баба си, за да се убеди, че печенето върви както трябва. Толкова е огромен — откъде да е сигурна, че се е изпекъл? Има опасност в средата да остане суров и отново възниква заплахата да отрови гостите си. Но поне ще го поднесе в безупречно чиста къща.
Не се искаше, слава Богу, никакъв талант да излъскаш под или да измиеш прозорец. Това поне е направено както трябва.
През нощта валя и откъм морето нахлу мъгла. Но днес сутринта небето се проясни и летният ден се очертаваше слънчев и прекрасен, изпълнен с чуруликането на птички и аромати на цветя.
Оставаше й да се надява времето да се задържи добро!
Остави искрящите от чистота прозорци широко отворени, та къщурката да е проветрена и привлекателна. Ароматът на розите на Старата Мод се просмукваше вътре! Уханието действаше успокояващо на изопнатите нерви на Джуд.
Цветята! Скочи от стола. Не беше нарязала цветя, които да подреди из къщата. Изтича до кухнята за градинарската ножица, а Фин я следваше но петите. Загуби надбягването в момента, когато се изпързаля по наскоро лъснатия под, плъзна се и си удари главата в шкафа. След това, разбира се, се наложи да го гушне и да го утешава. Говорейки му ласкаво, Джуд го изнесе навън.
— Ще те оставя тук, но няма да ровиш цветята, нали?
Погледна я с обожание, сякаш подобна мисъл никога не му бе хрумвала.
— И никакво гонене на пеперуди из лехите добави тя и го остави на земята, като нежно го тупна по дупето.
Взе кошница и започна да избира най-красивите цветя.
Това занимание винаги я успокояваше. Формите, уханието, багрите, подбора на най-подходящите цветове, от които да направи интересен букет. Движеше се из градината, а пред нея се стелеха зелените хълмове и радваха окото й.
Ако превърне това място в постоянен дом, мина й през ума, добре е да разшири цветната градина и отзад. От източната страна ще построи ниска каменна ограда и ще я опаше с лавандула. И ще засади цяло море от нарциси. А защо да не засади от западната страна лоза и да я остави да се вие нагоре и нагоре, докато образува тунел от листа?
Под него ще направи пътека и ще минава оттам, когато тръгва на разходка към хълмовете и нивите.
Ще има и каменна скамейка за сядане. И вечер, след приключване на работата си, ще се отпуска там и просто ще се наслаждава на звуците на света, който е създала.
Ще бъде живееща извън родината си американска писателка, заселила се в къщурка сред цветя върху Хълма на феите, заедно е преданото си куче. И с любовника си.
Всичко това, естествено, са фантазии, напомни си тя. Половината й време тук изтече. През есента ще се върне в Чикаго. Дори да събере кураж и да предложи книгата си на издател, ще трябва да си намери работа. Едва ли е редно завинаги да живее от спестяванията си.
Не е… правилно, нали?
Сигурно пак ще се захване с преподаване, предположи ги. Идеята за частна практика я плашеше прекалено много; преподаването оставаше единствената възможност. Понеже усети колко депресиращо й действа самата мисъл, бързо я прогони. А защо да не потърси място в малко частно училище? Някъде, където да се чувства по-свързана с учениците си. Така ще разполага с време и за писане. Сега, когато откри това занимание, е безсилна да се откаже от него.
Ще се премести в предградията, ще купи малка къща. Нищо не я задължава да стои в луксозния апартамент в Чикаго. А в къщата ще си направи кабинет. Местенце, където да пише. И непременно ще събере кураж да предложи книгата. Няма да позволи да се държи като страхливка по отношение на нещо толкова важно. Никога вече няма да го допусне.
И ще се връща в Ирландия. Поне по две седмици всяко лято. Ще идва, ще вижда приятелите си, ще подмладява духа си.
Ще вижда Ейдан.
Не. Най-добре да не мисли за това, предупреди се тя. Да не мисли за следващото лято, за по-следващото и за Ейдан. Този път, този… прозорец, който отвори, беше вълшебен и трябва да го пази. И е още по-скъпоценен, каза си тя, защото е отворен временно.
И двамата ще продължат живота си. Неизбежно е.
По-скоро той ще го продължи, а тя ще се върне в Щатите. Но поне ще разполага с удоволствието да знае, че нещата няма да са същите. Тя вече не е същият човек, сега съзнава възможността да изгради живота си. Дори и не съответства на някоя от фантазиите й, ще бъде удовлетворителен и продуктивен.