После отвори крема, който купи в Дъблин, и се намаза с него. Моментално се почувства по-женствена.
Напълно успокоена, се запита дали да не дремне малко преди тържеството. Влезе в спалнята и изпищя.
— Фин! О, Господи!
Стоеше по средата на леглото и водеше свирепа битка с възглавниците й. Перушини летяха навсякъде. Той се извърна към нея, а опашката му се мяташе победоносно, докато стискаше унищожената възглавница със зъби.
— Лошо куче! Не се прави така!
Размаха ръка да прогони летящите перушини и се впусна към леглото. Надушвайки забавление, той скочи на земята и хукна, продължавайки да ръфа възглавницата. След себе си оставяше диря от пера.
— Не, не, не! Спри! Фин, веднага се върни тук! Хукна след него, а халатът й се вееше около тялото й.
Той успя да стигне долния етаж преди тя да го догони и направи грешката да посегне към възглавницата, а не към кутрето.
Очите му засияха, беше готов за игра. Озъби й се предизвикателно и размаха глава. Отново се разхвърча перушина.
— Пусни! По дяволите, виж какво правиш!
Посегна да го хване, но се хлъзна по излъскания под. Изпищя, политайки по корем през всекидневната.
Чу вратата зад себе си да се отваря, хвърли поглед през рамо и си помисли: „Отлично. Направо отлично.“
— Какви ги вършиш, Джуд Франсис?
Ейдан стоеше облегнат на касата, а Шон надничаше през рамото му.
— А, нищо. — Издуха кичурите коса и полепналите по челото й перушини. — Нищо.
— Очаквах да те заваря да лъскаш подовете като робиня, както правиш от седмица, а те откривам да се излежаваш и да си играеш е кучето.
— Много смешно, няма що.
Успя да се откопчи от Фин и да седне. Разтърка ударения при хлъзгането лакът. Кучето пристъпи и великодушно остави разкъсаната възглавница в краката на Ейдан.
— Браво. Точно така — дай му я.
— О, убил си я, така ли, момчето ми? Страхотен си. — След като потупа Фин по главата за да го поздрави, Ейдан прекоси стаята да помогне да Джуд да стане. — Нарани ли се, скъпа?
— Не. — Погледна го мрачно. — Няма защо да ти е толкова забавно. — Отблъсна ръката му и насочи гневен поглед към Шон, който бе започнал да се хили. — Има перушина навсякъде. Ще са ми нужни дни да я почистя.
— Хубаво е да започнеш с косите си. — Ейдан посегна, хвана я за китката и я издърпа да стане. — Цялата е в перушина.
— Чудесно. Благодаря за помощта. А сега, ако не възразявате, ме чака работа.
— Донесохме няколко буренца от кръчмата. Ще ги поставим отзад. — Издуха перце от бузата й, после се наведе да подуши шията й. — Ухаеш прекрасно — прошепна той докато тя правеше опит да го отблъсне.
— Разкарай се, Шон. Да не си посмял — просъска Джуд. — Нямам време за това.
— И затвори вратата след себе си — довърши Ейдан и придърпа Джуд по-близо.
— Ще взема и кучето, защото очевидно е приключил със заниманията си тук. Хайде, отвратителен звяр — подкани Шон, прегърна кутрето и чинно затвори вратата след себе си.
— Трябва да почистя цялата тази мръсотия — започна Джуд.
— Има време.
Ейдан така я гледаше, че тя отстъпи.
— Не съм облечена.
— Забелязах. — Гърбът й се прилепи към стената и той прокара ръце надолу по тялото й, после — нагоре. — Целуни ме, Джуд Франсис. Продължително, за да мога да изкарам дългия ден, който ме очаква.
Прозвуча й напълно разумно, поне докато очите му не се откъсваха от нейните и не спираха да я съзерцават с толкова топлота, а тялото му бе така топло и твърдо до нейното. За да откликне, тя вдигна ръце да обгърне врата му. После, импулсивно, го завъртя и неговият гръб се опря в стената. Притисна го с тяло и прилепи горещи устни в неговите.
Той изохка. Ръцете му сграбчиха бедрата й, пръстите му се впиха в плътта й и тя се сети за нощта, когато бе загубил всякакъв контрол. От спомена я побиха тръпки и тя усети как я обзема собственическо чувство.
Той е неин, докато трае всичко това. Ще го докосва, ще го взема, ще му се наслаждава. Той иска именно нея. Посяга към нея. Тя кара сърцето му да бие лудо.
Това е, даде си сметка тя, най-голямата мощ на този свят.
Вратата се отвори, после се затръшна. Джуд не откъсваше устни от неговите. Не й пукаше дали всички мъже, жени и деца от селото са застанали на прага й в момента.
— Милостива Дево и Исусе — изропта Брена. — Двамата не можете ли да мислите за нищо друго? Щом човек се обърне, вие се вкопчвате един в друг.
— Ревнува — промърмори Джуд с лице, заровено във врата на Ейдан.
— Хич не ми е до ревност, когато някоя празноглава жена се е хвърлила да целува мъж от семейство Галахър.
— Сигурно отново е сърдита на Шон.