Ейдан зарови лице в косите на Джуд. Не бе сигурен дали диша. Знаеше, че поне през следващите десет години не желае да помръдне оттук.
— Мъжете са винаги изкукуригали, а брат ти, който нищо не струва — най-много от всички.
— Хайде, престани да се оплакваш от Шон за момента — нареди току-що влизащата Дарси. — Какво е станало тук? Всичко е потънало в перушина. Джуд, пусни го. Трябва да се облечеш все пак. Същото важи и за мен. Ейдан, иди да помогнеш на Шон с буренцата. Да не би да очакваш да се справи с всичко сам?
Ейдан само изви глава, за да постави бузата си върху косата на Джуд. Изражението на лицето му така я смая, че тя замря за десет секунди, преди да започне да бута Брена към кухнята.
— Ще оставим чиниите и ще донесем метла.
— Ти пък за какво ме избута? По дяволите — днес ми писна от представителите на рода Галахър.
— Тихо, тихо… Трябва да помисля. — Възбудена, Дарси постави чиниите, които крепеше, на плота и закрачи напред-назад. — Влюбен е в нея.
— Кой?
— Ейдан в Джуд.
— Господи, Дарси. Това вече го знаем. Нали затова правим ceili.
— Но той е истински влюбен в нея. Не видя ли лицето му? Май трябва да седна. — Отпусна се на стола и въздъхна.
— Не си давах точна сметка. Изглеждаше ми по-скоро игра. Но сега, когато я държеше… Никога не съм си представяла, че ще го видя такъв, Брена. Когато един мъж гледа този начин една жена, тя може да го нарани, да го нареже на парчета, да изтръгне сърцето му.
— Джуд не би наранила и муха дори.
— Не и нарочно. — Стомахът на Дарси се бе свил от тревога. Ейдан бе за нея като скала; никога не си бе представяла, че ще го види беззащитен. — Сигурна съм, че и държи на него и е увлечена в романтичното преживяване!
— Тогава какъв е проблемът? Нещата са такива, както ги говорехме.
— Не, въобще не са такива, каквито ги говорихме. — Бе избягвала клопката на любовта достатъчно дълго, но сега, когато видя брат си зашеметен от обич, я разпозна в пълната й сила. — Брена, тя е с образование, пред името й са изписани титли и е от Чикаго. Семейството й е там, работата й, хубавото й жилище. А животът на Ейдан е тук! — Истинско отчаяние свиваше сърцето й, а в очите й напираха сълзи. — Нима не виждаш? Как би могъл да замине? Или тя да остане? Къде е бил умът ми, като планирах всичко това?
— Не ти ги събра. Те се бяха открили. — Понеже думите на Дарси започваха я да притесняват, тя извади метлата. Мислеше по-добре, когато ръцете й са заети. — Каквото става — ще става. Не сме направили нищо повече от това да я уговорим да покани гости.
— По време на слънцестоенето — напомни и Дарси. — Изкушаваме съдбата и ако нещо не е както трябва, ние бъдем виновни.
— Ако предизвикваме съдбата, тогава всичко зависи нея. Нищо друго не може да бъде направено — обяви Брена и се захвана да мете.
Джуд се спря на синята рокля: още една придобивка от Дъблин, която никога нямаше да купи, ако Дарси не я бе насилила. Щом я облече, благослови Дарси и собствената си липса на воля.
Дългата семпла дреха с тънки презрамки се спускаше по тялото й. Сребристосиният цвят сякаш отразяваше светлина в ясна лятна нощ. Сложи си перлени обици. Пак символ на луната, мина й през ума.
Много й се искаше да последва съвета на Моли докрай и да танцува е Ейдан под сиянието на пълната луна.
Днес, в най-дългия ден на годината, когато късната вечер преля в нощ, небето остана ясно и прекрасно. Цветове играеха пред прозорците на къщурката: всевъзможни сини и зелени нюанси. Въздухът беше наситен с аромати.
Природата бе решила нощта в средата на лятото, да е един от триумфите й.
Джуд наблюдаваше и слушаше, а единствените й мисли бяха, че във всекидневната й свири музика и къщурката й е пълна с хора, които танцуват, приказват, смеят се.
Триумфът на Природата, помисли си тя, е нищо в сравнение с нейния.
Половината от бута вече бе изядена.
Никой не изглеждаше да е отровен. Тя самата хапна само залък-два, през по-голямата част от времето бе прекалено възбудена и току отпиваше от чашата вино.
В антрето, в кухнята, навън на двора танцуваха двойки. Други дундуркаха бебета или просто стояха и бъбреха. През първия час се опита да се прави на домакиня — придвижваше от група на група, за да се убеди, че всеки има чиния и чаша. Но изглежда никой не се нуждаеше от грижите й. Всеки се обслужваше сам от отрупаните с храна чинии в кухнята или от импровизирания плот, който някой досетлив човек бе направил в страничния двор.
Наоколо се гонеха деца или седяха в скута на майките си. От време на време някое бебе се разплакваше за мляко или внимание и веднага ги получаваше. Повече от половината присъстващи й бяха непознати.