— Направи го заедно с мен. — Внезапно обзелото го отчаяние го смая. — Ти държиш на мен, Джуд.
— Разбира се. — Успя все пак да запази кроткия си тон, макар тъмното нещо да продължаваше да се надига у нея.
— Бракът е сериозна крачка, Ейдан. И съм я правила. Не бих искала да се обвържа отново.
— Това са глупости.
— Не съм свършила. — Сега гласът й прозвуча хладно. — Не бих искала да се обвържа отново — повтори тя, преди да повярвам напълно на себе си, на мъжа и на обстоятелствата, че ще бъде завинаги. Не желая отново да ме захвърлят.
— Наистина ли допускаш, че бих направил подобно нещо? — Вече ядосан, хвана раменете й и ги стисна здраво. — Стоиш и ме сравняваш с онова копеле, което е нарушило обетите си към теб?
— Нямам с кого друг да те сравнявам. Съжалявам, че те дразни. Всъщност плановете ми в момента не включват брак. Благодаря обаче, че ти е хрумнало. А сега наистина трябва да се връщам. Пренебрегвам гостите си.
— Да вървят по дяволите. Трябва да се разберем.
— Разбрахме се. — Без да сваля скованата усмивка от лицето си, отблъсна ръцете му. — Ако не съм се изразила достатъчно ясно, ще опитам отново. Не, няма да се омъжа за теб, Ейдан, но благодаря, че ми направи предложение.
Докато го изричаше, над хълмовете изтрещя гръм, последван от проблясването на светкавица. Обърна се и тръгна към къщата; във въздуха сякаш се носеше дива и горчива песен.
Странно, мина й през ума, защото и тя се чувстваше точно така — диво и горчиво.
Ейдан гледаше след нея. Каза му не. Той просто не се бе подготвил за вероятността да му откаже. Беше решил да се омъжат. Тя е жената за него. И винаги щеше да бъде само една.
Внезапно извилият се свиреп вятър разроши косата му; въздухът се изпълни с озон. Проблесна нова светкавица. Стоеше срещу настъпващата буря и се опитваше да избистри главата си.
Нужно й е още малко време; трябва да бъде убедена. Това е всичко. Такова, вероятно, е обяснението, помисли си той, масажирайки гръдта си от страната на сърцето. Болката беше нова и пълна с парализиращ страх. Накрая тя, естествено, ще се съгласи. Всеки глупак би видял, че са предопределени един за друг.
Просто ще трябва да я накара да прозре колко е щастлива тук. Да я увери, ме ще се грижи добре за нея, че няма да я подведе, както е била подведена преди. Тя само проявява предпазливост — това е всичко. Изненада я, но сега тя знае намеренията му и ще започне да свиква с тях. Той ще се погрижи да стане така.
Никой Галахър не напуска терена след първия вкаран му гол, напомни си той. Остава и продължава да се бори. А на Джуд Франсис Мърей ще й се наложи да разбере колко усилено и дълго е в състояние да се бори един Галахър.
С решително изражение се отправи към къщурката. Ако бе вдигнал поглед, щеше да види фигурата до прозореца. Жената стоеше с разпилени по раменете бледи коси, а една-единствена сълза — ярка като диамант — се стичаше по бузата й.
Джуд съумя да изкара останалата част от тържеството. Смееше се, танцуваше и бъбреше. Не се оказа трудно да бъде постоянно сред хора и да избегне нов конфликт с Ейдан. Отне й обаче повече усилия да го избута през вратата, когато гостите започнаха да се разотиват и с усмивка да го увери, че е изтощена. Имала нужда да поспи, настоя.
Не се нуждаеше от нищо подобно, разбира се. Щом къщурката се опразни, нави ръкави. Не искаше да мисли. Още не. А най-добрият начин да не мисли е да се залови със здрава домакинска работа.
Събра чиниите и чашите, пръснати по цялата къща; изми ги, подсуши ги и ги прибра. Отне й часове. Почувства се наистина изтощена, както бе твърдяла преди време. Ала умът й отказваше да почива. Затова продължи: бърса прах, изми подовете, подреди.
В един момент й се стори, че от горния етаж дочува женски плач, но не му обърна внимание. Отчаянието, което долови в него, извика парещи сълзи в очите й, а тя не искаше да заплаче. Нейните сълзи няма да помогнат с нищо на лейди Гуен. Няма да помогнат на никого.
Подреди и мебелите по местата им. С бледо лице и потъмнели от умора очи най-после се качи горе.
Но не плака. Усилената работа я изтощи напълно физически. Легна върху леглото, без да се съблече, извърна лице към възглавницата и се насили да заспи.
Сънува как танцува с Ейдан под вълшебна сребриста луна; навсякъде наоколо цъфтяха цветя — весели и пъстри като феи, изпълваха въздуха с аромат.
После язди с него върху широкия гръб на крилат бял кон над тучни зелени ниви, разбушувало се море и спокойни езера в невероятен син цвят.