— Защото моят избор е такъв.
— Избор? — Засмя се гръмогласно и се извърна от нея. — О, вие смъртните, с вашите благословени избори. Винаги означават толкова много за вас. Накрая съдбата и без това ще те прибере.
— Така е, но междувременно сами избираме пътя си.
— Дори да е погрешен?
Тя леко се усмихна, когато той отново се обърна към нея. Върху привлекателното му лице бе изписано искрено любопитство.
— Да, дори да е погрешен. Такава е природата ни, Карик. Нея не можеш да промениш.
— Обичаш ли го? — Тя се поколеба и той се усмихна на свой ред. — Нима ще излъжеш пред една илюзия и мит, момиче?
— Не, няма да лъжа. Обичам го.
Той вдигна безпомощно ръце и простена.
— Но отказваш да му принадлежиш ли?
— Повече няма да принадлежа на никого. — Гласът й извися и сега в него се долавяше мощ. — Ако нещо подобно някога се случи, ще трябва да си принадлежим взаимно напълно. Веднъж ми се стори разумно да се оставя в ръцете на мъж, който не ме обича, защото… — Затвори за миг очи, давайки си сметка, че никога не го е признавала, дори пред себе си. — Защото се опасявах, че никой никога няма да ме вземе. Страхувах се да не остана сама завинаги. А нищо не ми се струваше толкова плашещо, колкото да съм сама. Но това вече не е вярно. Уча се как да съм сама, да се харесвам и да уважавам това, което представлявам.
— И понеже можеш да бъдеш сама, предпочиташ да останеш такава, така ли?
— Не. — Този път тя разпери безпомощно ръце, извърна се и започна да крачи напред-назад. — Мъже — промърмори тя. — Защо на мъжете винаги всичко трябва да бъде обяснявано дума по дума? Не се налага да бъда омъжена за да се чувствам щастлива. И определено няма да променя живота, който току-що започнах, като рискувам отново да встъпя в брак и да се оставя в ръцете на някого, освен ако дяволски не го желая. Ще знам, че за разлика от досега, на първо място съм аз. Аз — Джуд Франсис Мърей. — Гласът й се извиси и тя положи ръка върху сърцето си. Карик стоеше с присвити, замислени очи. — Няма да се задоволя с нещо по-малко от всичко. Или всичко, или нищо. Само защото съм влюбена в Ейдан и защото сме любовници, не е причина да ме обземе радостен трепет от факта, че е споделил нуждата си от съпруга и е избрал мен. Този път аз ще избирам.
Задъхана и поруменяла, тя изгледа Карик свирепо. Ето, даде си сметка тя, какво не бе изразила преди с думи. Не бе осъзнавала, че се таи у нея и чака да бъде изречено. Никога, никога вече няма да се задоволи с по-малко. Или всичко, или нищо.
— Смятах — обади се Карик след малко, — че не разбирам смъртните. Сега се оказва, че всъщност не разбирам жените. Обясни ми, ако обичаш, Джуд Франсис, защо любовта да не е всичко? Тя въздъхна тихо.
— Всичко е, когато наистина е такава.
— Защо ми говориш с гатанки?
— Защото, ако сам не я разгадаеш, няма никакъв смисъл да ти се каже отговорът. А когато я разгадаеш, няма да имаш нужда от отговора.
Той промърмори нещо на келтски и поклати глава. После добави:
— Помни: един-единствен избор може да изгради или унищожи съдби. Внимавай в избора си. — После изчезна като повей на вятъра.
В момента Ейдан бе не по-малко раздразнен на жените, отколкото Карик. На всяко подхвърляне за зле нараненото му самолюбие би се изсмял. Ако някой му кажеше, че това, което в момента се събира в гърлото му, е страх, би го наругал и обявил за пълен глупак. Само намек, че болката в сърцето му е чиста обида, би го накарал да изхвърли човека от кръчмата.
Ала именно такива емоции го владееха, а към тях се добавяше и объркване.
Беше уверен, че разбира Джуд — ума, сърцето и тялото й. Чувстваше се потиснат — някъде по пътя бе прескочил нещо. Свали, наистина, гарда си пред нея, но не очакваше тя да отхвърли така хладнокръвно предложението му за женитба.
По дяволите! Направи предложение за женитба на жена — на единствената жена, а тя се усмихна, отказа и се върна при гостите.
Неговата сладка и срамежлива Джуд Франсис нито заекна, нито се изчерви. Погледна го изпитателно и отхвърли предложението му. Няма никаква логика, след като и глупак вижда, че са създадени един за друг.
Като две брънки в дълга и сложно изплетена верига. Верига, която той идеално си представя — изградена от здрави традиции. Мъж и жена, поколение след поколение. Тя е предопределена за него, така че заедно да изградят следващата здрава брънка във веригата.
Нужен е явно съвършено друг подход, каза си той, крачейки напред-назад из стаята, вместо да приключи със сметките за деня. Знае как да ухажва и да спечели една жена, нали? Беше ухажвал и спечелил доста жени досега, нали?