Измина стотина разкрача с пълното съзнание, че този малък сблъсък все още може да кривне в друга посока. Беше на един изстрел разстояние от замъка, а и магьосниците на Радж Атън бяха по стените. Радж Атън нямаше да го остави да се измъкне, без да се опита да изтръгне от него някаква информация.
Все пак Боренсон се запита още веднъж, ако Радж Атън държи принца, защо не го показва?
Боренсон обърна коня си и се вгледа в тъмните очи на Радж Атън.
— Габорн успя снощи да се добере жив и здрав до нашия лагер — излъга той открито, — и се боя, че вече не мога да ти предложа никакъв откуп. Дойдох само да донеса посланието.
По лицето на Радж Атън не се изписа нищо, но изплашените, изопнати лица на съветниците му говореха достатъчно красноречиво. Боренсон изпита увереност, че е предположил правилно: Радж Атън не държеше принца. Спомни си за няколкото съгледвачи, които войниците му бяха убили предната нощ, и другия отряд следотърсачи, с които мъжете му се биха в гората само преди час. За какво друго толкова много войници на Радж Атън ще претърсват гората?
— От друга страна — продължи Боренсон, — домът Силвареста е стар и ценен съюзник на моя господар. Мога да ти предложа нещо за кралската фамилия, срещу безопасното им връщане.
— Какво? — попита Радж Атън.
Боренсон се отклони още повече от предписанията, дадени му от крал Ордън.
— По сто силара за всеки член на кралската фамилия.
Сега Радж Атън се изсмя, изсмя се с облекчение и подигравка. Тук, в Севера, където кръвният метал беше такава рядкост през последните десет години, триста силара можеха да изглеждат внушителна сума, достойна за кралска фамилия. Но за Радж Атън, който имаше четиридесет хиляди силара, скрити в Лонгмът, това беше нищо. Радж Атън вече не вярваше, че Ордън е завзел замъка Лонгмът, точно както го беше замислил Боренсон.
— Добре обмисли предложението, преди да ми се смееш — каза Боренсон. Сега беше моментът да постави Вълчия господар на изпитание. Боренсон каза убедено: — Крал Ордън плени в Лонгмът четиридесет хиляди силара и от два дни шестимата му облекчители вършат добра работа. Може би за богат човек като теб загубата на четиридесет хиляди силара изглежда дреболия — но моят господар няма да вдигне предложението си за откуп на краля и неговото семейство. За какво са му такива хора, след като само ти служат като Посветители? Сто силара за всеки и толкова!
Боренсон загледа как съветниците на Радж Атън се разтрепериха при тази вест и се почувства дълбоко удовлетворен. Макар че самият Радж Атън се държеше стоически, кръвта бавно се отцеждаше от лицето му.
— Лъжеш — каза Радж Атън. — Принцът не е при вас. И нямате никакви силари. И никакви шпиони няма. Зная каква е играта ти, пратенико, и не съм притеснен от хитруванията ти. Ти… просто ме дразниш.
Използвайки Гласа си, Радж Атън се стремеше да повдигне духа на бойците си. Но белята вече беше направена. В сравнение с тревожното послание, което бе донесъл Боренсон, отрицанието на Радж Атън прозвуча кухо, хвърлено суетно като последна защита.
И все пак, все пак Боренсон се боеше, че Радж Атън наистина вижда през него. Изпита досадна тръпка на безпокойство.
Боренсон пришпори коня още напред през изгорялата трева пред замъка. Тук-там от земята все още се вдигаха малки облачета дим. Когато се отдръпна на безопасно разстояние от досега на стрелите, отново се обърна и извика:
— Радж Атън! Моят господар те кани да се срещнете при Лонгмът, ако смееш. Доведи със себе си всеки глупак, който гори от желание да умре — твоите пет хиляди срещу неговите петдесет! Там, кълне се той, живо място няма да ти остави, ще те напердаши като зло псе, каквото си!
Вдигна ръка за сигнал, и от хълмовете мъжете му започнаха да надуват бойните си рогове в горите в късото стакато, зовящо всеки ескадрон да се престрои.
Крал Ордън беше взел двеста рога за пътуването, защото беше намислил да накара хората си да ги надуят по хълмовете, когато синът му получи ръката на Йоме.
Но във време на война такива рогове се полагаха само на командирите на стотни. Радж Атън знаеше това и Боренсон се надяваше, че ушите на Вълчия господар ще са достатъчно остри, за да различат броя на роговете.
Щеше да е добре, ако Радж Атън повярваше, че оцелелите осемдесет души на Боренсон са осем хиляди.
Отсяване
Докато Боренсон се отдалечаваше най-преданият съветник на Радж Атън, Джюрийм, наблюдаваше с присвити очи как господарят му стои на обгорелите стени на замък Силвареста. Лицето на господаря му сияеше от красота и изглеждаше почти прозрачно. Толкова ярко лице, то бе лицето на светлината на света. Радж Атън не изглеждаше развълнуван от мрачните вести.