Габорн я погледна отново, сякаш за миг беше забравил, че е до него. На хълма листата на брезите затрептяха отново. Йоме погледна към горичката. От небето се сипеше лек сив равномерен дъжд, който замъгляваше гледката.
— Ето, отново зашепна! — възкликна Габорн. — Не го ли чуваш?
— Нищо не чувам — призна Йоме.
Изведнъж очите на Габорн блеснаха.
— Разбрах го! Сега го разбрах! — каза той разпалено. — „Ерден Геборен“ — това на древния език е „Земероден“. Лесовете са разгневени на Радж Атън. Той ги е насилил. Но аз съм Земероден. Те ще ме закрилят.
— Откъде знаеш? — попита Йоме.
С твърдението си, че е Земероден, Габорн може би казваше повече, отколкото сам знаеше. Ерден Геборен беше последният велик крал на Роуфхейвън, когато цялата страна беше била една държава. Тези лесове той подарил на своя протектор Хиърдън Силвареста като заслужена награда за безукорната му служба във величавите войни срещу халите и магьосниците на тот. След време предците на Йоме започнали да ги наричат крале — и посвоему те били крале, но по-дребни крале от семето на Ерден Геборен. В продължение на шестнадесет столетия от онези дни кръвта на Геборен така се беше разпространила сред знатното съсловие на Роуфхейвън, че беше трудно да се каже кой род и фамилия са най-пряко свързани с последния велик крал.
Но с брачния съюз на домовете Вал и Ордън Габорн определено можеше да претендира за тази чест — стига да дръзнеше. Наричайки себе си „Земероден“, да не би Габорн да изразяваше претенции към тези лесове, към това кралство — като към свои лични?
— Сигурен съм — отвърна Габорн. — Тези духове — стига да са духове — не ни желаят злото.
— Не, не това исках да разбера — каза Йоме. — Откъде можеш да си сигурен, че си Земероден?
— Бинесман ме нарече така — отвърна Габорн. — В градината си. Земята поиска да ѝ се закълна, че ще я закрилям, а после Бинесман ме поръси с пръст и ме провъзгласи за Земероден.
Йоме зяпна. Познаваше Бинесман още от дете. Старият билкар веднъж ѝ бе казал, че Земните пазители някога давали благословия на нови крале, като ги помазвали с пръст, а те се заклевали да пазят Земята. Но тази церемония не се изпълнявала вече от стотици години. Според Бинесман Земята отвърнала „тази благословия“ от сегашните владетели.
Сега тя си спомни думите на Бинесман в цитаделата на баща си — когато Радж Атън разпитваше стария чародей.
„Новият Земен крал идва.“
Беше помислила, че Бинесман говори за крал Ордън, защото той бе влязъл във владенията на баща ѝ в деня, в който камъните бяха проговорили. Сега разбра, че не за стария крал беше предизвестила Земята… беше Габорн, който щеше да стане крал…
Но Радж Атън вярваше, че Менделас Ордън е кралят, когото неговите пироманти виждаха в пламъците си. Менделас Ордън беше кралят, от когото той се боеше, онзи, който бе тръгнал към Лонгмът, за да го срине.
Изведнъж ѝ прималя толкова силно, че трябваше да слезе от коня, за да не падне, защото я споходи предчувствие, страх, че Менделас Ордън ще посрещне Радж Атън при Лонгмът и никоя земна сила няма да спаси крал Ордън в тази битка.
Тя нагази в потока и се наплиска със студената вода. Опита се да помисли. Боеше се да стигне Лонгмът, защото знаеше, че крал Ордън ще поиска смъртта ѝ. Но се боеше и да не отиде, защото Бинесман беше прав — единственият начин Ордън да бъде спасен бе ако Габорн е там, за да го спаси.
В Лонгмът беше напълно възможно тя да размени живота си, както и живота на баща си, срещу този на крал Ордън — човек, когото никога не беше харесвала. Но макар да не го харесваше и да не му вярваше, не можеше да позволи той да загине.
Нито можеше да пожертва своя баща заради Ордън.
Баща ѝ седеше на коня си и гледаше тъпо ромолящия поток, без да съзнава нищо от онова, което се говореше до него. Дъждовни капки го плесваха и той въртеше глава, мъчейки се да схване какво го удря. Безнадежден, безнадеждно изгубен за нея.
Габорн се вгледа в нея отгоре, притеснен като че ли за здравето ѝ, и тя разбра, че принцът не осъзнава дилемата, пред която е изправена. Габорн идваше от Мистария, от кралство близо до океана, където се събираха водни чародеи. Той не познаваше древната мъдрост на Земните пазители. Нямаше представа какво значи да бъдеш помазан за Земен крал. Нямаше представа, че Радж Атън се бои от него, че ще го убие само ако разбере какъв е.
Вятърът на хълма отново се усили и Габорн сякаш се вслуша в някакъв далечен глас. Преди няколко минути тя се беше зачудила дали не е полудял. Сега разбираше, че става нещо чудодейно. Дърветата му говореха, зовяха го в името на цели, които нито той, нито тя разбираха.