А знакът, че един Земен пазител е съзрял, беше когато призове към живот своя вайлд — същество, родено от кръвта и костите на земята, жив талисман, сражаващ се за своя господар. Елдеар беше сътворил гигантски кон, който да язди в битка срещу тот. Елдеар беше казал, че неговият вайлд може да бъде „унищожен, но никога победен“.
Джюрийм не разбираше всички тези уклончиви и смътни позовавания и цитати за Земните пазители и техните вайлд. Знанието за тях беше заглъхнало с хилядолетията.
Но сега, докато вайлдът се оформяше, отвсякъде започна да се надига ужасен вятър, който запищя високо в клоните на дърветата и зашиба със свирепи камшици косата на Джюрийм. Връхлиташе бързо и стремглаво, истинска буря.
После на воина започна да му расте коса — дълга зелена коса като водорасли, която се спусна на гъсти, къдрави кичури по гърба и раменете и покри гърдите му.
Щом воинът се оформи напълно, Джюрийм се втрещи от изненада, защото различи по тялото му кръглите гърди и очерталите се изящно женски извивки.
Жена. Оформяше се жена, висока и красива жена с изящни извивки на тялото, с дълга коса и гладки ръце и крака.
Джюрийм ахна. Вайлдът нададе вик, който разтърси земята, вятърът удари още по-напористо и я вдигна във въздуха… така че тя се превърна в зелена нишка, издигаща се високо-високо над дърветата, на юг. После изчезна.
Поляната притихна. Вятърът секна.
Джюрийм стоеше като вкаменен, онемял. Не знаеше дали точно това беше целял Бинесман. Дали неговият вайлд бе отлетял да изпълни някоя поръчка? Или вятърът я беше отнесъл?
А наистина ли беше имало изобщо зелена жена?
Сърцето на Джюрийм биеше бясно, той стоеше останал без дъх, замаян от благоговение. Объркан.
Озърна се наляво и после надясно, за да види реакцията на войниците. Всичко се беше случило толкова бързо…
Конят на принц Ордън цвилеше в ужас, изправяше се на задните си крака и нервно риташе във въздуха. На коня сигурно му се беше сторило, че жената просто се е въплътила в нозете му.
— Мир — промълви Бинесман на животното. То се укроти, а Бинесман се втренчи нагоре, където създанието му бе изчезнало в небесата.
Чародеят изглеждаше… унил.
Имаше нещо нередно тук. Бинесман не беше очаквал, че неговият вайлд ще избяга така.
Сега Бинесман беше изцеден. Изтощен. Състарен и прегърбен в пурпурния си халат. Ако беше мислил вайлдът да се сражава за него, то планът му, изглежда, ужасно се беше объркал. Бинесман отпусна глава и я поклати отчаяно.
— Какво направи ти, стар и глупав магьоснико? — изсъска Радж Атън. — Къде е вайлдът? Обеща ми оръжие.
Бинесман поклати глава.
— Толкова ли си непохватен? — попита сърдито Радж Атън.
Бинесман го погледна предпазливо.
— Никак не е лесно да извлечеш един вайлд от земята. Съществото си има свой разум и познава враговете на Земята по-добре от мен. Може би спешни дела са го призовали на друго място.
Бинесман вдигна ръка към коня на Радж Атън. Трите останали коня реагираха, като пристъпиха едновременно към него, а Джюрийм трябваше да поупорства, за да задържи своя да не тръгне напред.
— Какво правиш? — попита Радж Атън.
— Вече става късно — отговори Бинесман. — Време е очите на враговете на Земята да отпочинат. И да сънуват в мир.
Джюрийм се бореше да удържи коня си и гледаше с почуда как почти моментално Радж Атън и войниците му потънаха в сън. Повечето от тях нападаха по Земята и захъркаха силно, но самият Радж Атън заспа на мястото си, прав.
Старият магьосник огледа спящите воини и прошепна:
— Пази се, Радж Атън. Пази се от Лонгмът.
После вдигна очи и улови погледа на Джюрийм.
— Ти още си буден? Какво чудо! Само ти между всички тях не си враг на Земята.
Джюрийм запелтечи объркано, втрещен от това, че вижда своя господар така покорен, слисан от това, че вижда стария чародей и спътниците му все още живи.
— Аз… служа на моя господар, но не желая никакво зло на Земята.
— Можеш да служиш и на него, и на Земята — каза Бинесман, докато се качваше на коня на Радж Атън. — Сега вече познавам сърцето му. Той е готов да унищожи Земята.
— Аз съм кралски човек — отвърна Джюрийм, след като не можа да измисли какво друго да каже. Баща му беше роб, както и бащата на баща му. Той знаеше как да служи на един крал, и как да служи добре.
— Земният крал иде — каза Бинесман. — Щом искаш да служиш на крал, служи на него.
С едно кимване даде знак на принц Ордън и Йоме да се качат на седлата. Крал Силвареста все още беше на коня си.
Бинесман продължително изгледа Джюрийм. После магьосникът и тримата му подопечни поеха в нощта обратно по пътя, по който бяха дошли.