— Милорд? — запита учуден Стрекър.
— Чухте ме добре. Призори тук ще има голямо сражение. Очаквам Радж Атън да хвърли цялата си сила срещу нас. Той очаква помощта на армия от сто хиляди души, а аз… не знам какви съюзници може да имам. Ако този замък падне, ако всички ние умрем, вашият дълг ще бъде да се върнете и да приберете съкровището, след което да го откарате в Мистария.
— Милорд, обмислили ли сте възможно оттегляне? — попита Стрекър.
Едно от кучетата стана и отри муцуната си в бедрото на краля. Изглеждаше гладно, но щеше да се задоволи и с малко внимание.
— Мисля за това непрекъснато — каза Ордън, — но синът ми е в пущинаците и досега нямам никаква вест за него. Докато не разбера какво става с него, съм длъжен да приема, че Радж Атън го държи в плен и е взел от него дар, или че той е мъртъв. — Ордън вдиша дълбоко. През половината си живот се беше стремил да опази и отгледа сина си. Жена му му беше родила четири деца. Само Габорн беше оцелял. Но тревогата му за Габорн сега беше само една от многото му болки. Гласът му се поколеба, когато призна: — И изпратих най-силния си воин, за да убие моя най-добър приятел. Ако страховете ми се окажат основателни, капитан Стрекър — ако се случи най-лошото, — няма да искам да преживея тази битка. Ще вдигна меча си срещу Радж Атън. Ще го нападна, лично. Или той ще умре, или аз ще умра. Утре призори ще оформим змийски кръг.
Крал Ордън вдигна силарите.
Лицето на капитан Стрекър пребледня. Създаването на змийски кръг беше опасен гамбит. С тези силари Ордън можеше да вземе дар на метаболизъм от някого, който да получи дар от друг, който пък — от друг, така че всички да се слеят в дълга редица от вектори. В речника на облекчителите такава редица от хора се наричаше „змия“, защото мъжът в челото на веригата ставаше много опасен, смъртоносен като отровна змия, и ако той бъдеше унищожен, ако „змията“ бъдеше обезглавена, следващият в редицата щеше да се вдигне, почти със същата сила като първия.
Но ако човек получеше твърде много дарове на метаболизъм, това означаваше сигурна смърт. Можеше да се превърне във велик воин за няколко часа или дни, но щеше да изгори като падаща звезда. В миналото понякога го бяха правили отчаяни хора. Но щеше да е трудно да се намерят двадесет способни бойци, готови да оформят „змия“ и да пожертват живота си.
Поради това Ордън им предлагаше някаква надежда. В този случай най-накрая кралят щеше да даде собствения си дар на метаболизъм на последния мъж в „змията“, така че всеки в кръга се оказваше вектор към друг. Така, с помощта на двадесет силара, двадесет души можеха да споделят своя метаболизъм, оформяйки езеро, от което всеки воин да може да черпи сила. Тъй като Ордън притежаваше най-много дарове и най-голямо умение в битка, задачата да се бие с Радж Атън щеше да се падне на него. Щеше да пожелае да действа като „глава на змията“ и докато другите мъже в кръга останеха бездействени, щеше да може да черпи от техния добавъчен метаболизъм. Мнозина от войниците на Ордън имаха метаболизъм от по още двама души. Така че, като глава на змията, Ордън щеше да може да се движи със скоростта на тридесет до четиридесет души.
А надеждата, която Ордън предлагаше на хората си, се състоеше в следното: ако той самият успееше да оцелее в битката, змийският кръг щеше да остане неразкъсан и всеки мъж в кръга по този начин щеше да може да продължи живота си в някаква степен на нормалност.
Но все пак залогът беше опасен. Ако някой друг в кръга се окажеше принуден да влезе в бой, като нищо можеше да притегли метаболизъм, необходим на Ордън в критичен момент, саботирайки по този начин шансовете на Ордън в боя. Още по-лошо, ако някой член на змийския кръг бъдеше убит, самият Ордън можеше да се окаже просто вектор към друг човек, можеше изведнъж да падне в боя, неспособен да се движи.
Не, ако изобщо някой трябваше да загине в тази битка, то най-добре беше това да е главата на змията — самият Ордън. Защото ако той загинеше, ако кръгът се прекъснеше, то бремето на метаболизма щеше да падне на човека, отдал своя дар на Ордън.
Този следващ мъж в редицата щеше да се окаже новата глава на змията. И той можеше да продължи да се сражава със силите на Радж Атън, сеейки гибел.
Ако и той бъдеше победен, змията щеше да си създаде нова глава и след това — нова. И членовете на кръга щяха да се сражават поред и да жертват живота си.
Но дори Ордън да спечелеше тази битка с Радж Атън, дори змийският кръг да останеше незасегнат, кралят все пак призоваваше хората си да направят ужасна жертва. Тъй като след време, и дано това да се окажеше някоя много далечна утрин, кръгът щеше да се скъса. Все някой мъж в кръга щеше да умре в някоя битка или да падне жертва на нелечима болест. Когато това станеше, всички останали в кръга щяха да изпаднат в дълбоката дрямка на онези, които са отдали своя метаболизъм, с изключение на един човек — на новата змийска глава, обречен на състаряване и смърт в рамките на няколко месеца.