— О, това ще е достатъчно — каза Габорн.
Момичето пусна кошницата с лука и изтича в къщата.
Йоме се помъчи да се успокои, да забрави как ѝ повлия погнусата на момичето, как я накара отново да се почувства нищожна и окаяна.
Баща ѝ най-после беше потънал в сън на седлото, след като беше хлипал часове наред. Това я беше зарадвало. Сега Габорн придържаше краля в седлото пред себе си, както човек държи дете.
Конете гладно заскубаха детелината.
Йоме се огледа. Къщите бяха от камък и дърво, със сламени покриви. Под прозорците от истинско стъкло в саксии растяха цветя и билки. Малкото жители на Хобтаун изглеждаха заможни хора.
Селището се намираше сред красива ливада между обрасли с дъб хълмове. Из тревата растяха дива метличина, карамфил и невени. Малко извън селцето пасяха дебели крави. „Богато. Селцето е богато и задоволено“ — помисли Йоме.
Ако страховете на Габорн се окажеха верни, армията на Радж Атън щеше да премине през това село още днес. Нещо много ценно щеше да се изгуби може би завинаги. Някаква невинност.
Йоме вдигна очи и видя, че Габорн ѝ се усмихва. Но само преди миг момичето беше сложило ръка на устата си от ужас, когато видя лицето ѝ.
Йоме се боеше, че никога вече няма да бъде красива. Но когато Габорн извърнеше очи към нея, я караше да се чувства все едно, че никога не е изгубвала обаянието си.
— Как го правиш това? — попита Йоме, благодарна за вниманието му.
— Кое?
— Как ме гледаш така и ме караш да се чувствам красива?
— Нека аз да ти задам друг въпрос — каза Габорн. — В Интернук една жена трябва има коса като лен, за да е красива, но във Флийдс трябва да има рижа коса и лунички. В Мистария нашите хора от много време се възхищават на жени с широки бедра и пищни гърди. Но тук, в Хиърдън, красивите жени трябва да имат малки, стегнати гърди и момчешки фигури. В целия Роуфхейвън жените трябва да бъдат светлокожи, за да са красиви. Но в Деяз трябва да бъдат смугли, и дори кафяви. Също така в Деяз жените носят тежки златни обеци, които им разтеглят ушите. Но тук такива клепнали уши биха изглеждали нелепо. Така че те питам, кой е прав? Всички тези жени наистина ли са красиви, или всички са грозни, или просто са едни и същи?
Йоме помисли.
— Може би физическата красота е само илюзия — каза тя. — И ти виждаш отвъд илюзията?
— Не смятам, че красотата е илюзия — отвърна Габорн. — Тя просто е нещо толкова обикновено, че често не го забелязваме. Тя е като тези ливади: ние, пътниците, виждаме цветята, но хората от селото сигурно рядко забелязват колко са красиви земите им.
Йоме възрази:
— Но ако красотата ни бъде отнета и не остане нищо за гледане?
Конят на Габорн стоеше до нейния и той отмести крака си, така че коляното му се опря до нейното.
— Тогава би трябвало да се радваш — каза Габорн. — Хората могат да са красиви и отвътре. А когато се чувстват лишени от външна красота, те толкова копнеят да бъдат красиви, че пренастройват сърцата си. И красотата извира от тях, също както цветята извират от това поле.
— Когато погледна вътре в теб — продължи Габорн, взирайки се в нея, направо в сърцето ѝ — виждам твоите усмихващи се хора. Ти обичаш техните усмивки най-много от всичко. Как мога да не обикна това, което е в сърцето ти?
— Откъде си взел тези странни идеи? — попита Йоме, удивена от последните му думи, зачудена как бе успял да улови нейната любов и надежда за хората ѝ в толкова малко думи.
— От учителя край камината Айбърмарл, който ме учеше в Стаята на Сърцето.
Йоме се усмихна.
— Бих искала да го срещна някой ден и да му благодаря. Но започвам да се чудя за теб, Габорн. В Къщата на Разбирането ти си учил в Стаята на Сърцето — странно място, където да си прекарва времето един Владетел на руни. Защо си губил време сред трубадури и философи?
— Учих на много места — в Стаята на Лицата, в Стаята на Стъпките.
— Да изучаваш уменията на артисти и скитници? Защо не Стаята на Оръжията или Стаята на Златото?
— Обучението си по оръжие го получих от баща си и от дворцовите стражи, а Стаята на Златото ми се стори… досадна, с всичките търговци, които се гледат със завист.
Йоме му се усмихна развеселена.
Междувременно момичето излезе от къщата с няколко питки, месо и три пресни смокини. Габорн ѝ плати, предупреди я, че армията на Радж Атън може да мине оттук само след няколко часа, след което оставиха конете малко да повървят.