Когато крал Силвареста приближи, две кучета затупаха с опашки по пода, така че отначало той не забеляза двайсетината мъже, които седяха около една маса и ядяха неща, които миришеха добре.
После погледна през масата и ахна. Там седеше един висок мъж, с тъмна коса, красив, с раздалечени светлосини очи и квадратна челюст.
Силвареста познаваше мъжа, познаваше го по-добре от всичко друго. Зелен мъж. В зелена туника, с бляскава пелерина от зелен брокат.
Топлина изпълни сърцето на крал Силвареста и го обля неизразима радост. Той си спомни името на мъжа.
— Ордън!
Младият мъж до крал Силвареста извика:
— Татко, ако искаш смъртта на този нещастен човек, имай поне доблестта да го убиеш лично!
Крал Ордън се надигна от масата и колебливо пристъпи напред. Очите му зашариха от Силвареста към младежа и обратно. Изглеждаха пълни с болка и с гняв. Ръката му посегна към дръжката на късия му меч. Засуети се с него сякаш не можеше да го извади, измъкна го наполовина.
После с гняв тикна оръжието обратно в ножницата и залитна напред, разпери ръце, прегърна Силвареста и се разплака.
— Приятелю мой, приятелю скъпи, какво направихме? — изхлипа крал Ордън. — Прости ми. Прости ми!
Силвареста остави крал Ордън да го прегръща — чудеше се какво не е наред.
Отменена заповед
Габорн никога не беше виждал баща си да плаче. Нито една сълза на скръб не се отрони от него, когато убиха майката на Габорн и невръстния му брат. Нито една сълза на радост не блесваше в окото на крал Ордън, когато вдигаше наздравица.
Сега бащата на Габорн прегръщаше крал Силвареста и плачеше от радост и облекчение.
Крал Менделас Дрейкън Ордън плачеше на силни, накъсани хлипове. Мъката на Ордън беше толкова смущаваща гледка, че двадесетината лордове и висши сановници, които закусваха в залата, побързаха да я напуснат, така че скоро вътре останаха само Йоме, крал Силвареста, трима Дни и Габорн.
За един много кратък миг Габорн огледа залата, видя своя Дни и се почувства неловко. Беше изкарал без Дни почти половин седмица и това му се беше сторило приятно.
Сега се почувства като вол, който чака да го впрегнат. Дребният мъж му кимна учтиво и Габорн разбра, че повече няма да го оставят сам нито за миг. Друга Дни в залата беше една достолепна жена на четиридесет и няколко години, с рижа, леко посребряла коса. Трябваше да е Дните на Емадайн От Ларън, докато херцогинята беше жива. Сега тя кимна за поздрав на Йоме, може би единственото официално представяне, на което беше способна жената с вид на матрона, но и това кратко представяне говореше твърде красноречиво: „Назначена съм към теб.“
Така че Дните гледаха и запомняха.
Габорн все пак изпита благодарност, че на Дните не се наложи да запишат как крал Ордън е убил най-добрия си приятел в час на най-голяма нужда. Вместо това, в някой далечен ден, когато баща му умреше и хрониките му бъдеха публикувани, щеше да се разправя как Ордън е прегръщал Силвареста и е хлипал като дете.
„Колко странно — помисли Габорн, — не заплака от облекчение, че вижда и мен.“
Силвареста се остави Ордън да го прегръща, докато повече не можеше да търпи силата на кралската му прегръдка, и тогава се опита да се освободи. Чак тогава крал Ордън опипа бицепсите на Силвареста и усети, че там липсва мускул.
— Той е изгубил даровете си? — попита бащата на Габорн.
Йоме кимна.
Габорн добави гневно:
— И двамата ги изгубиха. Боренсон е бил нощес в замък Силвареста. Ти го изпрати да ги убие, нали?
Гледаше баща си в очите. Когато Боренсон му каза, че има заповед да избие Посветителите на Радж Атън глупаво беше повярвал, че телохранителят му говори най-общо. Не беше си и представял, че един сам човек може да бъде изпратен, за да избие хората в цитаделата на Посветителите в замък Силвареста.
Сега изражението на баща му го потвърди. Баща му сведе поглед, но бързо се съвзе и в очите му се четеше по-скоро скръб, отколкото вина. Габорн му остави време да обмисли последствията. Всички Посветители в цитаделата на Силвареста бяха загинали. Въпреки че Йоме и кралят бяха станали вектори за Радж Атън, те вече не му даваха почти нищо, само собствените си дарове.
— Е — попита бащата на Габорн, — всички ли свои Посветители остави Радж Атън след себе си, когато напусна замък Силвареста?