В същото време съобщеното от баща му обясняваше защо той не се ядоса, когато Габорн му каза за своята клетва. Баща му се оттегляше, отдръпваше се от Габорн.
Крал Ордън облиза устни.
— Смятам да убия Радж Атън заради теб. Днес, лично. Брачен подарък нека да го наречем. Ще поднеса главата му като брачен дар за теб, Габорн. И моят приятел ще си върне ума.
— Как? Колко войска имаш? — попита Габорн.
— Около шест хиляди — отговори Ордън, отиде до прозореца, погледна навън и заговори умислено. — Тази сутрин от Гроувърман пристигнаха вестоносци. Той ни отказа помощ. Укрепва собствения си замък. Само няколко души пристигнаха от неговите владения, няколко свободни рицари, които не са пожелали да го подкрепят в страха му.
Кралят помълча, после продължи:
— Много лошо… много разчитахме на него. Гроувърман е чудесен човек, всъщност много разумен човек. Той прави това, което бих направил аз… щях да укрепя своята твърдина.
Габорн се усмихна.
— Твоята твърдина е в Мистария, на хиляда и двеста мили оттук. Ти не би обърнал гръб на приятел.
Крал Ордън го погледна накриво.
— Искам да вземеш Йоме и крал Силвареста, веднага, и да ги отведеш оттук. Иди в замъка Гроувърман. Той би трябвало да е добре защитен.
— Не мисля — поклати глава Габорн. — Уморих се да бягам.
— А ако ти заповядам да го направиш? — попита баща му. — По този въпрос не изпитвам раздвоение. Сърцето и умът ми са съгласни помежду си.
— Не — заяви по-твърдо Габорн.
Баща му винаги го беше пазил. Сега той разбираше, че баща му е готов да продължи с това, дори да струваше живота му. Но Габорн беше Владетел на руни и макар даровете му да бяха малко, включваха широк спектър. Със своите ум, гъвкавост и жизненост, можеше да се сражава в битка по-добре от всеки простосмъртен войник. Освен това се беше обучавал много и в тактика, и с меча.
Като кралски син, се беше научил да се защитава, макар да се съмняваше, че ще може да излезе срещу някой от Непобедимите на Радж Атън.
Йоме сграбчи Габорн за ръкава на туниката и му зашепна разгорещено:
— Направи каквото казва баща ти! Отведи ме при Гроувърман. Щом стигнем там, ще му заповядам да се бие!
С чувство на примирение Габорн осъзна, че тя е права. Замъкът на Гроувърман се намираше на малко повече от трийсет мили оттук. Ако подгонеше силно конете, можеше да е там до два часа.
— Направи каквото ти казва — подкани го Ордън. — Може да помогне. Гроувърман събира силите си. Може би има вече десет хиляди защитници на стените си.
Габорн разбираше, че ще трябва да го направи, трябваше да отведе Йоме при Гроувърман. Но тази задача щеше да му отнеме поне пет часа. Нямаше да може да се върне тук преди пладне. Дотогава войските на Радж Атън щяха да са стигнали Лонгмът и щяха да са наложили обсадата.
А ако пристигнеше стохилядното подкрепление на Радж Атън, Габорн нямаше да може да премахне Вълчия господар.
— Йоме — помоли Габорн, — може ли да поговорим за момент насаме с баща ми?
— Разбира се — кимна Йоме и напусна. Крал Силвареста все така лакомо ядеше. Дните на Габорн и на баща му също останаха.
Габорн се почувства… странно натоварен с присъствието им, смутен от него. Въпреки това щом Йоме излезе, той отиде до баща си, сложи ръце на раменете му и заплака.
— Е, сега — прошепна кралят. — Бива ли един принц да плаче?
— Изпращаш ме на безполезна мисия — каза Габорн. — Усещам го. Нещо е… ужасно сбъркано.
Не знаеше как да го изрази, но чувстваше, че трябва да обсъдят някои неща… какво щеше да се случи, ако единият от тях загине. Бяха говорили за тази възможност много пъти в предишните години, след като бе убита майката на Габорн, а и в други случаи след това. Но този път Габорн изпитваше чувство за неизбежност.
Това, което всъщност му се искаше, от което имаше нужда, беше да се сбогува.
— Как можем да знаем, че битката ни е безплодна? — попита баща му. — Мога да поразя Радж Атън, докато ти се върнеш. Ще поставя конни рицари в двора, готови да щурмуват от портата на замъка. Когато хората на Гроувърман приближат, ще ги накараш да се изсипят от северната страна на хълма. Там наклонът е лек. Би трябвало да даде голямо предимство на пиконосците. Тогава моите рицари ще излязат да се присъединят към теб и ще заклещим онова чудовище в менгеме… Но трябва да ми обещаеш едно нещо, Габорн. Ще ме оставиш да се сразя лично с Радж Атън. Аз ще бъда главата на змията. Аз единствен съм подготвен за тази битка.